НАТО-пяване . . .

 

 

Материал във вестник “168 часа” от 02 - 08.04.2004 г.:

 

 

МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО

 

Сима Владимирова, Петра Денчева

 

 

Георги Първанов, 23 април 1999 г.:

 

          “Искаме референдум (за НАТО - б.а.). Искаме гаранции за нашата национална сигурност, нито повече, нито по-малко. Левицата не желае да се предоставя въздушно пространство и територията на България под никакъв предлог на когото и да било.

          Призовавам ви да не се поддаваме на провокациите, които ще имаме оттук нататък до гласуването, призовавам ви да не се поддавате на страха, който ще се опитат да ни внушат, призовавам ви за масово и организирано участие.”

 

 

Георги Първанов, 27 април 1999 г.:

 

          “Възниква въпросът кой ще ни пази от “защитниците от НАТО”, които дълго време след ракетния удар в София ни увещаваха, че нямат нищо общо с инцидента?” (Става въпрос за падналата натовска ракета в къща в Горна баня по време на бомбардировките над Югославия.)

 

 

Георги Първанов, 18 март 2004 г., при ратифицирането на договора с пакта от парламента:

 

          “Членството в НАТО е повратна точка в историята на държавата. Ще получим надеждни международно обвързани юридически гаранции за нашата национална сигурност.”

 

 

Румен Овчаров, 4 май 1999 г.:

 

          “Този ден ще бъде записан в една от най-черните страници на българската история.” (Парламентът разрешава самолети на НАТО да прелитат над България.)

 

 

Румен Овчаров, 23 април 1999 г. пред “168 часа”:

 

          “Приемането ни в пакта е очевиден успех, защото страната е постигнала дълго преследвана цел. Ратифицирането на договора е истински повод да се радваме. Не съм променил позицията си в сравнение с 1999 г. В БСП правим разлика между войната и НАТО. Тогава застанахме срещу войната. БСП е срещу войната в Ирак, макар че тя не е свързана с НАТО. Но това не значи,че съм срещу НАТО.”

 

 

Красимир Премянов, май 2000 г.:

 

          “Изцепките днес за искане за присъединяване към пакта не предполагат преговори, а само диктуване на условия от страна на НАТО. Ползи има, но те са за онези лидери, които най-гръмко прегръщат НАТО. Западът ги тупа по рамото, сочи ги за свои желани партньори тук, това се превръща във власт и облаги за тези хора. Не и за България. Точно това целят някои сегашни лидери в БСП - да се обозначат като лицата, които за сметка на страната ще прокарват тук интересите на пакта.”

 

 

Красимир Премянов, 29 март 2004 г. пред “168 часа”:

 

          “Трябваше да се поставят условия за членство. Първо, в България да няма база за ядрено оръжие. Второ, от България да не тръгват войски на война, а да участваме като отбранителна страна. Моето лично мнение е, че трябваше да се проведе референдум.”