ВАВИЛОНДОН . . .

 

 

Статия във вестник “Будилникъ”, бр. 35 от 25 – 31.08.2003 г.

 

 

“КОКНИ” И “МОКНИ”

 

Even if you do speak correct English, whom are you going to speak it to?

 

Олег Бараш

 

 

          На какъв език говорят по улиците на Лондон? Повечето чужденци уверено ще отговорят: “На английски, разбира се.” Някой може да добави: “На най-добрия в света.” А самите лондончани биха се позамислили.

          Има много малко градове по света, където можеш да си поръчаш закуска на фарси, такси на урду, чашка кафе на арабски, а вечерта да си прекараш добре в беседване на китайски. Това е Лондон.

          В столицата на Великобритания живеят около 300 етнически групи, от които 33 по численост превишават 10 хил. човека. Най-голямата са ирландците (200 хил.), една от най-малките – мавританците (14 хил.). Този интернационал общува в сложността на 275 езика: със сънародници – на роден, с англичани и “чужденци” – на този, който някога беше английски, но се “обърка” под въздействието на афро-езиатско-европейско-американската глъчка.

           Започва научна дискусия. Бенгалец: Bhy bharchu of the authority bheshted in me . . . Колега – малаец се възмущава от този отвратителен акцент. Bhat bil you shay? – осведомява се обидено първият оратор. – Why, I would say it praperly – отговаря опонентът . . .  Bhy wertu yof the yatarity wasted in me . . .  Англичаните, които някога посаждаха своя език в най-отдалечените кътчета на империята, сега събират плодовете на собствената си просветителска дейност. Indish, Singlish, Chinglish, Manglish, Janglish (Engrish), Spanglish, всякакви “пиджини” със странна фонетика и убийствена граматика като бумеранг се върнаха в бившата метрополия. Всичко, което остана от Великата Британска империя се лее по лондонските улици – говори носово, гърлено, вика, шепти, мънка и фъфли. Тази забележителна смесица подхващат подрастващите, става модна. Знаменитият фонетик Даниел Джоунс, автор на класическия речник English Pronouncing Dictionary постоянно се обръща в гроба.

           Наистина, съвременните английски фонетици (не всички) упорито търсят светли страни в “смесването на езиците”. Джон Уелс, професор в лондонски колеж счита, че смесването ще победи прословутото предубеждение на британците по отношение на чужденците езици. “Това обогатява живота – казва той, – хората по правило с охота учат чужди езици, ако постоянно слушат това, което им се говори.”

 

                    Безсмъртната Роза Ли.

 

           Някога Лондон се раздели на езиков принцип, долу-горе толкова точно, колкото на териториален и социален: West-End – проспериращо общество, светски домове, магазини, театри и Queen’s English – “културна” (educated) реч, преподавана в частни училища, “добри” семейства и “Оксбридж”. East-End – работнически квартал, заводи и пристанища, и Cocney, жаргон на бедните и асоциални елементи. Взаимопроникването беше невъзможно. Улична цветарка, която иска “да сложи корона на главата си” не би имала никакви шансове в обществото, а историческото Them as pinched it done her in стана “модерно светско възражение”, защото е било произнесено с “педантичност”, изговорено идеално – Received Pronunciation.

           Никой не знае произхода на думата Cockney. Съществуват няколко еднакво убедителни (или неубедителни), от които моя любима е: някога някакъв лондончанин, не стъпвал на село, попитал: Do cocks neigh? След което селяните започнали да дразнят “недодялания гражданин (и неговия език) с цветущото Cockney.

          При цялата си “несимпатична” фонетика и граматика “Кокни” обогати английския език със знаменитите Rhyming Slang: всяка дума може да се замени с римуваща се на нея, но далеко от смисъла на словосъчетанието. Счита се, че тази реч някога е изобретена от уличните търговци като таен шифър, недостъпен за чужденците. Действително е за чудене откъде накъде Roise Lee = cup of tea, apples and pears = stairs, Mother Hubbard = cupboard. Или пък фразата: He shouldn’t be driving! He’s bloody elephant’s. “Слон” – съкращение от Elephant’s Trunk (= drunk).

           Rhyming Slang се оказа много витален. Той излязъл далеч от пределите на East-End-а и сега можеш да чуеш всеки англичанин да казва нещо като Use your loaf (loaf of bread = head) или Have you got any cuts? (cuts and scratches = matches). Нови реалности и имена мигновен “влязоха в езика”: в него се населиха Captain Cook (look) и Oliver Twist (fist), Boris Karloff (cough) и Jekill and Hyde (pride), Vivien Lee или Bruce Lee (key), а lager еднакъв успех се наричат Mick Jagger и Forsite Saga . . .  Най-загадъчното е, че всеки разбира другия.

 

          От Уиндзор до Глазгоу

 

          Днес, в епохата на поголовната политкоректност, привържениците на “културната реч” се оплакват, че единственият акцент, който можеш да презираш и на който да се присмиваш – това е Received Pronunciation. “Опитай да отбележиш, че бирмингамският акцент е уродлив, и доброжелатели веднага ще започнат да те убеждават, че това е невероятен акцент и че е много важно да се съхрани регионалното езиково разнообразие. Струва си да се пошегувате с Received Pronunciation, след вас всички изпадат до там да се шегуват с глупавия изговор на випускниците от частни училища” – оплаква се И. Найт в Sunday Times. Тя разказва вледеняваща история за това как говорител на общинската палата уволнил секретарката си, защото нейният твърде правилен изговор му лазел по нервите.

           Британците, някои с меланхолия, други със скрита тържественост, твърдят: Queen’s English и Cockney се бориха и се получи хибрид, наричан Estuary English – английски, характерен за устието (на Темза)”. Граматически той се отличава малко от стандартния английски, но във фонетиката се появиха забранените преди за грамотен човек признаци “кокни”: отпада началното h (‘orse вместо horse), произнася се n вместо ŋ (goin’ вместо going), появи се r там, където го няма и където не би могло да го има (saw-r-it вместо saw it). Cat и apple звучат по-скоро “кат” и “аппл”, отколкото “кэт” и “эппл”. Твърдото l се произнася като “ль” “куль” (вместо cool), или пък като гласна (“мизк” вместо milk).

           Недоброжелатели нарекоха този говор Mockney – mock + Cockney, фалшив Cockney, не притежаващ колоритността на жаргона на нисшите слоеве в Лондон.

           Настъплението на Mockney се оказа масирано: той навлиза във все нови региони на Британия, помитащ след себе си местните диалекти. Казват, че се е добрал до Глазгоу и децата наричат майките си не по глазгоуски - mivver, а по лондонски – muvver.

           Фонетици от Macquarie University много години подред анализирали коледните речи на кралица Елизабет и стигнали до извода, че нейно Величество с всяка година се отклонява от “кралския английски” към злощастния “мокни”. Скандал в благородното семейство!