ЗА ЕДНОТО ИМЕ - БЪЛГАРИН

ЗА ЕДНОТО ИМЕ - БЪЛГАРИН . . .

“А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.

И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.

И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.

И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.”

“По цялата земя имаше един език и един говор.

Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там.

И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечев на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола - вместо вар.

И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя.”

Книга Битие, 11:4 (според различните издания, претендиращи, че са “вярно и точно преведени от оригинала”)

( Преписа ръка Ради Панайотова )

Читателю, имай търпението внимателно (дори с правописните грешки) да прочетеш различните писания по един и същи въпрос, “документирани” от днешния ни свободен (уж) печат. Коя ли ще е истината за потомците ни след столетия? Коя е нашата истина за миналите векове, а и за настоящето? . . .

Статия и материали във вестник “Стандарт” от 30.03.2004 г.:

СПАСИХА КАМЪК НА ЦАР САМУИЛ

Македонци подготвяли изнасянето на реликвата

Находката е шамар за историците в Скопие, твърди проф. Божидар Димитров

Антимафиоти спасиха уникална находка от Самуиловото царство, която е трябвало да бъде изнесена в Македония. От дома на иманяря Стамен Василев в петричкото село Самуилово е иззет граничен камък с надпис “Самуил самодържец български”.

Експерти датират находката към началото на ХI век. Камъкът е шамар за историците в Скопие, той е пряко и неоспоримо доказателство за българския характер на Самуиловото царство, заяви шефът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

Според него реликвата вече е била продадена и веднага след като се озове на македонска територия, трябвало да бъде натрошена на стотици парченца. Благоевградският музей и НИМ влязоха в спор кой да съхранява уникалния камък.

ДВА МУЗЕЯ ВОЮВАТ ЗА РЕЛИКВАТА

Спор кой да пази намерения граничен камък от Самуиловото царство избухна между Националния исторически музей и Благоевградския музей. Ще се опитаме да го задържим и запазим в нашия град. С подобна находка тук ще идват повече хора, за да го видят, каза пред “Стандарт” зам.-кметът на Благоевград Кирил Пецев. Тази находка е с историческо, политическо и национално значение, тя е на България. Най-нормално е да е в националния музей. Все пак тук идват държавни глави, високи гости, контрира веднага шефът на НИМ проф. Божидар Димитров. Според него вече има уговорка с полицията камъкът да бъде транспортиран в националния музей, за да се изследва обстойно. Докато трае делото срещу иманяр Стамен В. обаче, реликвата е веществено доказателство по него. Министърът на културата Божидар Абрашев трябва да реши кой музей да съхранява реликвата.

Цял ден вчера ст.н.с. д-р Стефан Смядовски и пенсионираният доктор Светослав Петрусенко оглеждаха и изследваха намерения граничен камък. Надписът в езиково отношение е от времето на Самуил. Необходими са допълнителни изследвания за по-точна датировка, заяви д-р Смядовски. Според него такъв ценен надпис не се открива всеки ден, той носи изключителни исторически и езикови данни. Титлата, изписана на камъка - “самодържец”, е позната при находка от времето на Иван Владислав, допълни д-р Смядовски. Той съобщи, че преди повече от 100 години е открита плоча в Македония от “Раб Божи Самуил” в памет на баща му, майка му и братята му. Откритият граничен камък е вторият епиграфски камък от времето на Самуил. Реликвата е с размери 65 х 70 см и е във формата на полукръг. Надписът е вляво, а вдясно има издълбан кръст. Находката е заведена от вчера под инв. № 131528 във фонда на музея в отдел “Средновековен”.

ИМАНЯР КРИЕ ЦАРСКИ КАМЪК НА САМУИЛ

Македонци подготвяли изнасянето на реликвата

Владимир Симеонов

Антимафиоти разкриха сензационна археологическа находка при акция в Петричко. От дома на иманяря Стамен Василев в село Самуилово е иззет граничен камък с надпис “Самуил - цар и самодържец сам болгаром”. Експерти от историческия музей в Благоевград датират находката към началото на ХI век. Според тях камъкът е пряко и неоспоримо доказателство за българския характер на Самуиловото царство, което се оспорва от Скопие. При акцията, която е проведена на 16 март, в мазето на иманяря Стамен с прякор Дингото са открити още медни, сребърни и златни монети от различни епохи. Според полицаите граничният камък и монетите са били изтъргувани с македонски археологически ценители, които са поръчали нелегалното им изнасяне извън България. По случая вече е образувано следствено дело. Екип от експерти от София пристигна спешно в Благоевград вчера заради уникалната историческа находка. Полицаи охраняваха находката в местния исторически музей. Кметът на Благоевград Лазар Причкапов съобщи, че в телефонен разговор с главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов е отказал находката да бъде транспортирана в Националния исторически музей. “Затиснал съм я здраво, няма да я дам”, похвали се Причкапов.

НАМЕРИЛИ АНТИКАТА ДО СЕЛСКА ЦЪРКВА

Иманярят Стамен Василев разказал пред разпитващите го полицаи, че намерил Самуиловия камък в нивата си. Майка му обаче споделила пред униформените, че синът й доверил, че отмъкнал реликвата от място, близо до църквата в село Самуилово. Василев разказал при разпита още, че лично издълбал уникалния надпис с брат си Пламен, когато бил петгодишен. Експертите обаче са категорични, че става въпрос за автентичен надпис. Според шефката на Благоевградския музей Камелия Грънчарова Самуиловият камък не е предаден от полицията, а лично от Василев. На 25 март той подписал документ, че дарява реликвата на музея.

ПЛОЧАТА ТРЯБВАЛО ДА БЪДЕ НАТРОШЕНА

Зорница Живкова

Намереният граничен камък е бил продаден и е щял да бъде натрошен на стотици парченца веднага щом влезе на македонска територия, каза шефът на НИМ Божидар Димитров. Днес ще бъде направена тройна експертиза за автентичността на камъка, въпреки че Димитров не се съмнява в нея. Освен дома на Стефан Василев в село Самуилово, където бе открита находката, наблюдавахме още три адреса на иманяри, съобщи главният секретар на МВР генерал Бойко Борисов. Василев и неговият съселянин са били задържани и по-късно освободени, тъй като доброволно предали Самуиловия камък, след като полицията нахлула в дома им. Освен скъпоценната находка в дома на Василев били открити още 7 монети от общо 161, задържани при акцията. Пресякохме канала, който не е бил само за Македония, каза ген. Борисов.

ТОВА Е ШАМАР ЗА СКОПИЕ

Божидар Димитров, шеф на Националния исторически музей

Райна Харалампиева

— Г-н Димитров, в какво се състои уникалността на граничния камък, чието изнасяне бе предотвратено?

— Засега са открити 3 подобни камъка. Два от тях са от времето на цар Симеон и един - на Борис. Този е четвъртият граничен камък. На него пише “Самуил самодържец български”, което не е изненада за никого. Това е поредният плесник за Скопие. В научната литература няма никакъв спор за това, че Самуиловото царство е било българско. Македонците могат да твърдят обратното, но те не са историци. Те са белетристи.

— Какви са другите доказателства за българския характер на Самуиловото царство?

— Това са описания на един куп византийски хронисти, дори и на един сръбски. Нашите съседи казват, че в сърцето си Самуил е бил македонец, но няма как да знаят това.

Има вероятност македонците да са поръчали изнасянето му, за да го унищожат. В противен слуай може да стане като с Битолския камък.

В неговия надпис Иван Владислав повтаря три пъти думата “българин”. Находката беше закътана в Битолския музей, за да не я види местното население. Камъкът беше изложен на видно място в музея едва след като някакъв студент го снима случайно.

— Колко може да струва намерената реликва?

— Неговата ценност не се измерва с пари, тя е историческа. За колекционерите камъкът може да струва милиони, но за нас, историците, той е безценен.

ОТМЪКНАХА КОЛЕСНИЦА НА ДРЕВЕН ВЛАДЕТЕЛ

Георги Мангинов

Неизвестни иманяри са отмъкнали колесница и предмети от I - II век пр.н.е. край сливенското село Кортен, съобщиха от РДВР. Новината бе потвърдена от шефа на новозагорския исторически музей Красимир Великов. Рано сутринта в неделя местни жители съобщили в РПУ за изкоп в местността Трите могили. При огледа полицаи и археолози открили още 3 изкопа в участък от 100 м. Около рововете са намерени животински кости и метални предмети от колесница, както и части от бронзови и глинени съдове. Най-вероятно иманярите са отмъкнали основните части от колесницата, които са били с бронзови обкови, каза Великов. Той предполага, че става въпрос за погребение на знатен владетел с кон и личните му вещи.

Статия във вестник “Труд” от 30.03.2004 г.

ПЛОЧА НА ЦАР САМУИЛ СКАРА ПОЛИЦИЯ И МУЗЕЙ

Историци в Благоевград се барикадирали и отказали да предадат находката

Светлана Василева

Грандиозен скандал избухна вчера следобед между представители на РДВР – Благоевград и директора на местния музей заради паметна плоча от времето на цар Самуил. Полицията в Благоевград получила заповед да изземе камъка с уникален надпис “Самуил самодържец български” и да го предаде в София, където да бъде изследван.

Музейните служители обаче се барикадираха в сградата, заключиха плочата и отказаха да я предадат.

Историята започнала на 15 март, когато служители на РЗБОП направили акция в домовете на иманяри в две петрички села – Коларово и Самуилово. В Самуилово в дома на Стамен Василев открили въпросната плоча и на 25 март я предали на музея, за да се види дали е автентична.

“Ако трябва да ме арестуват, но аз няма да предам плочата на софиянци, защото тя е наша, само след заповед на Министерството на културата и на кмета ще я предоставя”, каза вчера директорката на музея Камелия Грънчарова. Тя смята, че от София я искат, за да си правят сензации. Заради развихрилия се скандал кметът Лазар Причкапов даде вчера пресконференция, на която обяви, че антиката ще остане в Благоевград, защото ще бъде атракция за всички туристи.

По време на брифинга по телефона се обади главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов. Той поиска Причкапов да предостави плочата на полицията, но кметът отказа и му обясни, че е против процедурата, която прилагат неговите подчинени. Причкапов каза още, че шефът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров по-добре да го посети, отколкото да прави сензации по медиите. Димитров приел и днес пристига при Причкапов.

Практиката е веществените доказателства по разни дела да са в НИМ, обясни Божидар Димитров. Според него това е много ценна находка, традиция било да се поставят разделителни камъни на границите между българи и ромеи. За разлика от благоевградските си колеги директорът на НИМ е настроен миролюбиво: “Няма проблем, нека стои там”, смята той.

Текст под снимки на Камелия Грънчарова, Лазар Причкапов и плочата: “Според историците плочата на Самуил е автентична от началото на XI век и е доказателство за българското му царство. Тя била открита в двора на Стамен Василев, който подпрял лимоново дърво с нея.”

Известие на “Фокус” - “Днес +” ( http://www.dnesplus.com/frontpage.asp ) от 01.04.2004 г.:

МАКЕДОНИЯ ЩЕ ПОИСКА САМУИЛОВИЯ КАМЪК ЗА МУЗЕЯ В СКОПИЕ

1/4/2004 13:06

Македония официално ще поиска Самуиловия камък за музея в Скопие, съобщиха за Фокус от Агенцията за изселниците в македонската столица.

Според ръководството на институцията, отговаряща за т. нар. македонска диаспора, мястото на Самуиловия камък не е нито в София, нито в Благоевград, а в Скопие, още повече, че българските музеи не могат да се разберат помежду си.

Различно мнение са изразили историците от Охрид, според които граничният камък на Самуилова България трябва да бъде изложен в древната престолнина.

Според директора на НИМ професор Божидар Димитров все още официално искане от македонска страна не е постъпило.

(Виж снимката по-долу.)

Известие във вестник “Сега” от 30.03.2004 г.:

БЛАГОЕВГРАД НА КРАК В ЗАЩИТА НА КАМЪКА НА САМУИЛ

Жива стена от служители в кметството в Благоевград и Окръжния исторически музей попречи на полицаи да пренесат ценна находка в Националния исторически музей. Става дума за граничен камък от ХI век с надпис “Самуил самодържец български”. Той бе намерен от иманяр в землището на село Самуилово, община Петрич. Полицията открила камъка в двора на иманяря. В момента се води следствие, защото находката е трябвало да бъде изнесена нелегално от страната.

За първи път България ще разполага с такъв оригинал, коментира пред агенция Фокус проф. Божидар Димитров. Досега има открити три подобни гранични камъка - първите два са намерени край Солун и през 1908 г. са предадени на Цариградския музей, а третият е намерен от австрийски войник в село Болша през 1917 г., намира се във Виенския музей.

Статия във вестник “Дума” от 31.03.2004 г.:

ВМЕСТО НАДПИС НА САМУИЛ ПОКАЗВАТ ТОЗИ НА РОДИТЕЛИТЕ МУ

Велиана Христова, Георги Бузов

В телевизионните репортажи от Благоевград в понеделник вечер вместо уникалната плоча с надпис “Самуил самодържец български”, която бе намерена у иманяр от петричкото село Самуилово, бе показан отдавна известен на специалистите надгробен камък на родителите на царя от гробищната черква в с. Герман.

Това казаха вчера учени от секцията по Средновековие на Археологическия институт с музей при БАН. Не може да се каже повече за находката, докато не видим камъка с графитите, добавиха учените. Целият регион е свързан с името на цар Самуил, наблизо е с. Ключ, където се е намирал един от най-укрепените форпостове на България и са се водили най-решителните битки с войските на император Василий II.

Намерената каменна плоча е безценен исторически паметник от периода преди или след битката при с. Ключ през 1014 г., където 10 000 български войници са били пленени и ослепени от византийския император Василий II Българоубиец. Върху плочата с размери 80 на 60 см. има текст, който гласи - “Самуил в Христа Богу верен цар и самодържец на всем болгаром”. Това е единственият засега писмен документ, в който се споменава за Самуил като цар на всички българи, заяви историкът Кирил Грънчаров, член на международната организация за опазване на културно-историческото наследство ИКОМОС и главен специалист в Благоевградския исторически музей. Смята се, че титлата “самодържец” идва от времето на Симеон Велики.

Предстои археолози, историци и епиграфи да уточнят дали плочата е надгробна или установява институционалността на Самуил като български цар преди битката при с. Ключ. Находката ще остане в Благоевградския исторически музей, защото такава е волята на дарителя, съобщи кметът на общината Лазар Причкапов.

Текст под снимка на камъка: “Откритата при акция на РПУ - Петрич, в двора на къщата на иманяр в петричкото село Самуилово уникална плоча от времето на Самуиловото царство, върху която специалисти разчетоха надпис, който гласи “Самуил, верен цар и самодържец на всички българи”, бе показана за първи път на пресконференция в Историческия музей в Благоевград, където се намира в момента реликвата.

Статия и материали във вестник “Стандарт” от 31.03.2004 г.:

САМУИЛОВИЯТ КАМЪК ОСТАВА В БЛАГОЕВГРАД

Кметът Причкапов задържа реликвата, иманярят Стамен твърди, че сам е издълбал надписа

Владимир Симеонов

На 16 март, вторник, при спецакция в градината на иманяря от петричкото село Самуилово Стамен Василев бе открита сензационна археологическа находка. Експерти разчетоха върху камък с размери 65 на 70 см. надпис “Самуил, Христа бога, верен цар и самодържец сем болгаром”. Старши научният сътрудник д-р Стехан смядовски и пенсионираният старши научен сътрудник д-р Светослав Петрусенко бяха категорични, че надписът е автентичен и датираха находката към началото на ХI век.

Скандал избухна още завчера къде да се съхранява уникалната находка. В спора се намесиха служители на благоевградския исторически музей, хора от Националния исторически музей. В битката се включиха дори кметът на Благоевград Лазар Причкапов и главният секретар на МВР генерал Бойко Борисов. В понеделник градоначалникът в телефонен разговор с Борисов отсече: “Затиснал съм я здраво тази плоча и няма да я дам.” Вчера шефката на благоевградския музей Камелия Грънчарова сподели опасенията си, че ако плочата напусне Благоевград, никога повече няма да бъде върната в областния център. “Казват, че трябва да се направи тройна експертиза в столицата. Но това може да стане и тук, а и на практика такава експертиза вече има. Нали затова дойдоха д-р Смядовски и д-р Петрусенко”, категорична е Грънчарова. Кирил Грънчаров, който е неин съпруг, също бе убеден, че плочата не трябва да мърда и метър извън музея в Благоевград.

Ако се наложи да дойдат хора от Института по криминалистика на МВР и още експерти, но да я изследват при нас. Убеден съм, че шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров ще направи всичко възможно да задържи плочата в столицата, ако тя се закара там за експертиза”, каза Грънчаров. Той призна, че е скалъпил сценария за дарението на плочата на благоевградския музей. Обадил се на Стамен Василев, който на 25 март пристигнал в Благоевград и подписал договор за дарение. Плочата дори от понеделник е заведена под инвентарен номер 131528 във фонда на музея в отдел “Средвонековен”. Шефката на музея поиска от шефа на РДВР генерал Богомил Янев да й бъде показано постановлението на окръжна прокуратура от 29 март, в което се разпорежда плочата да замине за столицата за тройна експертиза. Нямам такова постановление у мен, искайте го от прокурора, отговори Янев. “Всеки паметник си тежи на мястото. Разбирам желанието на Божидар Димитров и затова сме наясно, че излезе ли оттук, няма да ни върнат плочата”, каза още Камелия Грънчарова. Кметът Причкапов също допълни, че между община Благоевград, МВР и Националния исторически музей вече няма различия. Мястото на този паметник е в Благоевград и това ще е така, каза в типичния си стил градоначалникът.

Междувременно 32-годишният иманяр Стамен Василев, в чийто двор бе открит камъкът, започна да твърди, че той заедно с брат му близнак Пламен са издълбали надписа върху камъка и че той въобще не е автентичен. “Беше 1985 или 1986 г. Искахме да възстановим реликвата и издълбахме надписа с длето от клапани на кола”, каза иманярят Стамен. Той обаче не можа да се сети какво точно са написали. “Не познавам никакъв македонец, никога и не съм помислял да продавам камъка, защото не е ценен”, каза още той. Иманярят признава, че от малък обикаля селото и търси антични предмети. Стамен е член на ВМРО-БНД от 13 ноември 1998 г.

ЕКСПЕРТИЗАТА ЩЕ ДОКАЖЕ, ЧЕ ВАСИЛЕВ ЛЪЖЕ

Кирил Грънчаров, зав. отдел недвижими паметници на културата към музея в Благоевград

За мен камъкът и недписът върху него са автентични. Аз пръв разчетох една част от надписа. Целия го разчете най-добрият ни епиграф и старобългарист - ст.н.с. д-р Стефан Смядовски.

Той също бе категоричен, че находката е автентична. Д-р Смядовски е най-добрият специалист по история на България от IХ до ХV век. На него трябва да се вярва.

Аз изказах възможността, че камъкът може да е пограничен, тъй като формата му напомня за такъв, но той е по-тънък.

Все пак и аз, и г-н Смядовски настояваме за експертиза от Института по криминология, тъй като трябва да се подсигурим.

Паметникът би бил безспорен, ако го бяхме открили при археологически разкопки, но е намерен при други обстоятелства.

Експертите бяха категорични, че не е възможно надписът да е отпреди 50 или 100 години. Той е много по-стар. Така че твърденията на иманяря, че го е дълбал преди двайсетина години, са лъжа.

Според г-н Смядовски е много вероятно при експертизата да излезе и датата, на която е писан надписът.

РЕЛИКВАТА Е ИСТИНСКА, МОМЧЕТО СЕ ПРАВИ НА ИНТЕРЕСНО

Божидар Димитров, директор на НИМ

Това момче Стамен Василев просто се прави на интересно с неуместната си шега, че е изсякъл надписа. Или хитрува, за да не бъде подведено под отговорност. Изработването на такъв фалшификат не е толкова проста работа и изисква специална палеографска подготовка, включваща и изключително дълбоки познания по старобългарски език. Разбира се, последна дума ще има експертната комисия. Но и това, което вече видях, не ме кара да се съмнявам в автентичността на надписа - буквите са криви, а думите са слети, както се е пишело през средновековието. Сблъсквал съм се с доста фалшификати, за да разбера веднага за какво става въпрос.

Статия във вестник “Сега” от 31.03.2004 г.:

На намерения гранит пише: “Самуил в Христа Бога верен цар и самодържец всем българом”

СОФИЯ СПЕЧЕЛИ БИТКА, НО ЗАГУБИ ВОЙНАТА ЗА САМУИЛ

Последната дума за съдбата на находката от Петрич ще бъде на министър Абрашев

Йоана Гъндовска, Петьо Цеков

ПРЕДИСТОРИЯТА

Граничният камък бе намерен от иманяря Стамен Василев в землището на петричкото с. Самуилово. Той използвал находката да си подпира лимоновото дръвче. На 15 март спецполицаи от Петрич и Благоевград обискираха няколко къщи и откриха камъка в двора на Василев. Намерени са още 7 монети, керамични съдове и стрела от лък. По същото време в съседното с. Коларово тече втора акция на спецполицаите, при която са открити 161 средновековни монети. Всички ценности са щели да бъдат изнесени към Македония, твърди шефът на НИМ Божидар Димитров. Историческият камът дори вече бил спазарен, предстояло изнасянето му от страната, спомена и главният секретар на МВР ген. Борисов. Божидар Димитров смята, че в мига, в който камъкът евентуално е бил изнесен в Македония, е щял да бъде натрошен на парчета.

“Историческата находка е равна на няколко тракийски съкровища”, заяви Божидар Димитров. Според него плочата няма парична, а изцяло историческа стойност, защото решава веднъж завинаги спора чий цар е Самуил. “Сега истината идва “изречена” от самия Самуил”, обясни Димитров.

ЛАЗАР ПРИЧКАПОВ: КАМЪКЪТ Е НАШ

— Г-н Причкапов, шефът на НИМ Божидар Димитров като че ли се съгласи Самуиловият камък да остане в Благоевград, но нарече случващото се “локален патриотизъм”. Как ще коментирате?

— Няма местен и национален патриотизъм - има патриотизъм на българите. Това, което виждаме тук, в музея на Благоевград, принадлежи на целия български народ.

— А защо тогава не се намира в Националния исторически музей?

— А защо там? Ние също сме в тази държава. И от този музей плочата има същата сила, каквато би имала и в Националния исторически музей. Както се прецени и както се реши, така ще изпълняваме решението.

— Последната дума ще има съдът, така ли?

— Да. Но засега камъкът е при нас. И смятам, че най-точното място за този камък е тук - в Историческия музей на Благоевград.

Уникалната историческа находка, доказваща, че Самуил е цар на българите, която стана причина за напрежение между София и Благоевград, ще бъде транспортирана за тройна експертиза в столицата. Главният град на Пиринска Македония обаче ще притежава завинаги камъка с надпис “Самуил в Христа Бога верен цар и самодържец всем българом”.

Войната избухна в понеделник вечерта, когато полицаи се опитаха да вземат камъка от Благоевградския исторически музей, а научни работници и общински служители направиха жива верига в защита на реликвата. Директорката на музея Камелия Грънчарова се оплака, че е била заплашена с арест.

След като отнесоха обиди от рода на “Предатели”, “Родоотстъпници”, “Ние не сме по-малко българи от вас”, полицаите снеха блокадата. Докато схватката течеше, главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов, кметът на Благоевград Лазар Причкапов и шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров бяха в непрекъсната телефонна връзка.

Рано сутринта вчера благоевградският музей осъмна в пълна бойна готовност.

Музейните служители се готвеха да излеят гнева си върху шефа на НИМ, който обаче не пристигна в Пиринско. Музеят беше получил инструкции от ген. Борисов да покаже пред журналисти плочата на Самуил, но благоевградчани се опасяваха, че някой ще грабне камъка. “Не ни е страх. Ние Илинден сме преживели, та един генерал ли ще ни уплаши”, нахъсваха се хората от музея. На мястото се появи кметът Лазар Причкапов, който разпореди да се покаже находката. Причкапов седна на една маса с опонента си от понеделник - шефа на РДВР - Благоевград ген. Богомил Янев.

“Свидетели сме на голям исторически факт. Разполагаме с голяма национална ценност, която ще даде още по-голямо самочувствие на народа”, рече Причкапов в библиотеката на музея. Той благодари на МВР, на Бойко Борисов и на местните спецполицаи, които участвали в акцията. “Бях в курса на нещата отдавна и с голямо нетърпение очаквах финала”, обясни кметът.

“Това е придобивка, която принадлежи на музея на Благоевград и на благоевградчани”, отсече Причкапов. В този момент обаче ген. Янев попари еуфорията на музейните работници, като обясни, че се води следствено дело срещу иманярите и окръжната прокуратура в Благоевград е разпоредила тройна експертиза на находките в НИМ в София. Окръжният прокурор Христо Георгиев обаче отрече да има такова постановление.

Причкапов декларира, че ще настоява експертизата да бъде извършена на територията на Благоевград, но Янев отсече, че има ясна заповед - да занесе камъка в столицата. И двамата дадоха дума, че ценната реликва ще се върне след това в музея на Благоевград. Мястото й е тук - в Благоевград, НИМ ще си направи отливка - така Причкапов цитира Божидар Димитров. Камъкът на Самуил е бил дарен на музея в Благоевград от иманяря Стамен Василев на 25 март. “Не може да става въпрос за дарение, защото находката е собственост на държавата. Иманярите винаги така правят, като ги хванем”, обясни Янев.

В момента с реликвата се разпореждат прокуратурата и следствието, а след като приключи следственото дело, съдът трябва да я конфискува в полза на държавата. Тъй като става дума за културна историческа находка, с нея след това ще се разпорежда министърът на културата Божидар Абрашев. Той трябва да каже кой музей да съхранява камъка. Причкапов и Янев дадоха да се разбере, че е постигната договореност експонатът да се върне на Благоевград.

“Не знам защо ни обвинявахте в предателство към Благоевград и че искаме да дадем плочата на някой друг”, обясни леко обиден Янев. Музейните работници обаче се провикнаха: “Каква е гаранцията, че София ще ни върне това, което е наше?” “Говорих с Борисов и Божидар Димитров - така ще стане”, отвърна им Лазар Причкапов. “Естествено, че мястото на находката е в Благоевград”, обясни пред “Сега” Божидар Димитров.

Човекът, прочел най-напред надписа, се казва Кирил Грънчаров. Той е сигурен, че веднъж напуснал Благоевград, камъкът на Самуил няма да се върне обратно. Грънчаров и художникът Атанас Ненов разчели текста с помощта на специалисти от София. Той гласи: “Самуил в Христа Бога верен цар и самодържец всем българом.” Върху плочата имало и дата, но тя все още не е разчетена. Вероятно става дума за първите години на ХI век. Самуил умира от сърдечен удар през 1014 г.

Божидар Димитров обясни, че вече е поканил трима специалисти да установят автентичността на находката. Това са акад. Васил Гюзелев, професорът палеограф Казимир Попконстантинов и археологът Станислав Станилов. Върху достоверността на камъка ще работят и реставратори от НИМ.

Добре е, че има иманяри, за да може нашите момчета да хващат подобни находки, обясни ген. Янев. Той разкри, че благоевградският музей се пази от четирима пенсионирани полицаи. Ген. Янев отказа да съобщи кога плочата ще бъде транспортирана към София.

Междувременно в битката за камъка се включи и Петрич.

“Странно защо в целия скандал около плочата, открита в петричкото с. Самуилово, никъде не се споменава, че по закон археологическият паметник се съхранява в музея, на чиято територия е открит, т.е. в Петрич”, коментираха пред агенция Фокус специалисти и граждани от общината.

Още преди експертизата спецове твърдят, че находката е безспорна. И докато в България спорят къде да се съхранява реликвата, абсолютно убедени в нейната автентичност, дойде и първата реакция от Македония. В спора се намеси охридският археолог Паско Кузман, който заяви пред “Макфакс”: “Не мога да бъда 100 % сигурен, защото не съм видял откритието, но имам подозрения, че става дума за спекулация.” На неверието Божидар Димитров отвърна с покана - “да дойде в София и да се запознае с камъка”.

Репортаж във вестник “168 часа” от 02 - 08.04.2004г.:

ПЛОЧАТА НА ЦАР САМУИЛ

Открит в селски двор камък предизвика национална истерия и скандален международен отзвук

Стоян Цолов

Стамен Василев се е изтегнал на дървен стол до поянтова маса пред прага на старата си едноетажна къща в село Самуилово.

Обедното слънце на 16 март е напекло изронената бетонна пътека пред стълбите. 32-годишният мъж, родителите и брат му ще обядват на открито за пръв път през годината. Майката Светла изнася от кухнята гърне с гювеч и го оставя да изстине върху оръфана каменна плоча, потънала наполовина в калта край бетонната пътечка.

Никой от припичащото се на слънца семейство не подозира, че съвсем скоро в къщата им ще нахлуе полиция, Стамен ще бъде обявен за национален предател, а плочата, на която изстива гювечът, ще преобърне историята на България.

Докато семейството започва да яде, пред къщата спира бяла лада. От колата слизат трима мъже и без покана влизат в дворчето. Най-ниският от гостите сухо се представя:

“Полиция! Имаме заповед за обиск.”

След няколко секунди мълчание служителите на реда обявяват, че търсят предмети на изкуството. Поканват Стамен да покаже всички иманярски трофеи, които притежава. 32-годишният мъж влиза в къщата и след минута се връща, награбил две пофти (женски накити - б.а.) и три части за стар стан. В дланта си носи и пет черни монети.

“Това е всичко - уплашено се оправдава мъжът, докато дава предметите на полицаите. - Едва ли има някое парче, което струва повече от 20 лева.”

След като прибират “находките”, ченгетата се обаждат на петричката следователка, за да продължат обиска и описването заедно.

“Така процедираме, когато търсим предмети на изкуството - признава шефът на РПУ - Петрич Божидар Налджиев. - Не разкарваме излишно следователите, докато не е сигурно, че има причина.”

Следователката пристига с кола от Петрич за по-малко от 20 минути. Полицаите продължават щателно претърсване на къщата в нейно присъствие. Минават стая по стая, като надзъртат навсякъде. Обискът в къщата им отнема по-малко от час. След това продължава на двора. Полицаите търсят под цветята, под храсталаците, в лехите със зеленчуци. Разравят земята на място, което им се струва, че наскоро е копано.

Не намират нищо.

“Няма друго - спокойно ги уверява Стамен. - Дадох ви всичко, което имам.”

Докато се въртят из двора, един от служителите на реда небрежно рита камъка, върху който преди час е изстивал гювечът. Докато подминава счупената плоча, погледът му е привлечен от гравиран кръст върху нея. Полицаят прикляква и се заглежда.

“Я вижте, върху този камък май има някакъв кръст” - казва той на колегите си.

Тримата се скупчват около плочата и започват да я разследват. Установяват, че камъкът е гравиран със стари неразбираеми букви. За миг се поколебават.

“Да го вземем?” - предлага единият от провеждащите обиска. Останалите се съгласяват. На око премерват, че каменното парче ще се хване в багажника на ладата. Пренасят го до колата и му намират място. Полицаите взимат със себе си Стамен в управлението, за да го разпитат. Момчето се кълне, че камъкът си стои в двора му от десетилетия. Надписите направил сам. Прекопирал ги от учебник по история за седми клас и ги гравирал с бутало от “Жигула”. Няколко часа след като дава показания, Стамен е свободен и се прибина в къщи.

“Бях в осми клас, когато нарисувах плочата - спомня си иманярят. - В един учебник по история видях снимка на камък, който ми хареса и го прекопирах.”

Полицаите викат специалисти от историческия музей в Благоевград. Служителите на историческия музей се обръщат към специалист по езикознание от София още на следващия ден. Търси се човек, който да установи какво пише на камъка.

От София пристига експертът Стефан Смядовски, който разчита надписа върху плочата. На нея на старобългарски е издълбано:

“Самуил, Христа Бога, верен цар и самодържец сем болгаром.”

Текстът по сензационен и категоричен начин поставя развръзка на исторически спор между България и Македония за произхода на цар Самуил. Надписът недвусмислено доказва, че царят е българин.

След превода настава смут и паника. В Благоевград изведнъж осъзнават, че са открили съкровище с неизмерима стойност.

“Камъкът, открит в Самуилово струва повече от пет тракийски съкровища - веднага обявява шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров, без дори да е виждал плочата. - Тя пренаписва историята!”

“Буквите са изработени през XI век - категоричен е археологът от благоевградския музей Кирил Грънчаров. - Камъкът е служил като гранична табела и не случайно е открит в този район. Находката е автентична.”

Еуфорията в Благоевград расте с всеки изминал час. Въпреки че само двама експерти са се произнесли, никой не подлага истинността на камъка на съмнение.

Видяло, че може да извлече дивиденти, в операцията се включва и МВР. От там сензационно обявяват, че е разбит международен канал за трафик на исторически паметници на изкуството.

“Македонски търговец е поръчал плочата с цел да я унищожи”, потвърждава Божидар Димитров, ден след като истината за надписа излиза наяве.

Македонците твърдят, че Самуил е техен цар и затова били готови дори да посегнат на исторически паметници, за да докажат тезата си, е обяснението на историка.

За българите, които са подготвяли сделката, започва да се говори като за национални предатели. Имената им са оповестени от полицията - въпросният Стамен Василев и Димитър Сайменов. Василев е посочен като откривател на стоката, а Сайменов като пласьор. Мъжете са уличени в контакти с македонски нумизмати.

“Не познавам никакъв македонец - кълне се Стамен. - Не ме ли виждате, че нямам пари. Работя към кметството по програмите за временна заетост. - Ако поддържах контакти с важни иманяри, бих ли живял по такъв начин?!”

“Аз съм нумизмат, познавам Стамен, но нямам нищо общо с този камък” - категоричен е Сайменов, другият мъж, чието име е замесено в скандала.

Въпреки това Божидар Димитров е убеден в македонския заговор, като се позовава на оперативни данни от полицията. В подкрепа на думите на историка се изказва и генерал Бойко Борисов. Главният секретар официално обявява, че човекът, в чийто дом е открит камъкът, поддържа контакти с македонски търговци на нумизматични предмети. МВР разкрива, че РДВР - Благоевград с високопрофесионална акция е пресякла опит за трафик на особено значими археологически ценности.

Няколко дни по-късно ще се окаже, че тезата за македонските прекупвачи не е подплатена с факти. Никой вече не си спомня за международната завера. Дори шефът на полицията в Петрич капитан Божидар Налджиев не знае за подобна история.

“Не сме имали оперативни данни, че предстои продажба на камъка в Македония” - признава капитанът.

“Няма значение македонци ли са, гърци ли са - отсича ген. Бойко Борисов. - Важното е, че полицията си е свършила перфектно работата и камъкът е там, където му е мястото - в музея.”

Междувременно се разразява и друга драма. Благоевградчани не искат да си дадат камъка дори за експертиза. Страхуват се, че няма да им го върнат, ако веднъж замине за София. Сред най-запалените местни патриоти е мъжът на шефката на историческия музей Кирил Грънчаров.

Божидар Димитров настоява находката да бъде донесена в София, защото столицата е единственото място, където на камъка може да се направи експертиза. Като отговор на желанието му в Благоевград се надига мощна вълна местен патриотизъм. Хората от града са сигурни, че камъкът е истински, че няма нужда от експертиза и че принадлежи на Благоевград.

“Божидар Димитров иска да ни го вземе, но този камък е на Благоевград - отсича Кирил Грънчаров от историческия музей в града. Той, заедно с експерта от София Сетросенко са единствените, изследвали находката за идентичност. Не са използвали специални уреди, каквито има само в столицата. Налага се Бойко Борисов да се намеси. Той препоръчва на кмета Причкапов да съдейства за транспортирането на камъка до София. Генералът обещава след произнасянето на експертите да върне историческата ценност в Благоевград.

“Камъкът е вече факт - емоционално отсича кметът на Благоевград Лазар Причкапов на пресконференция на следващия ден. - Ние го намерихме, а той ще промени историята. Плочата ще остане в нашия град!”

Градоначалникът се прекланя пред заслугите и пофесионализма на полицаите от Благоевградска област. Шефът на районната полицейска дирекция генерал Богомил Янев благодари на ген. Борисов и на екипа от Петрич за проявата на висш професионализъм. Полицейският началник не дава фактически подробности за офанзивата. Оставя я забулена в тайнственост. Само споменава, че на 16 март оперативни служители нахлуват в домовете на Стамен Василев от село Самуилово и Димитър Сайменов от село Коларово. Действията на полицаите са резултат на сигнал, подаден на 14 март.

“Реагирахме на подаден сигнал за притежание на незаконно придобити предмети на изкуството от две лица - пестеливо обяснява началникът. - Полицаите проведоха една много професионална акция в домовете на двете лица.”

Действията на служителите на реда започват да се идеализират като драматична история за американски пожарникари.

“На полицая, намерил камъка, да се даде орден “Стара планина”, предлага развълнувана благоевградска журналистка. “Съд за народните предатели”, предлага друг.

“Не съм предател - пали се иманярят Стамен Василев. - Аз съм член на ВМРО и обичам България. Ще си защитавам правата докрай.”

За да докаже правотата на думите си, мъжът тича до къщата и носи членската си карта.

Стамен се чуди как е възможно един камък, който седи няколко десетилетия в двора му, да предизвика подобна истерия. За да докаже, че плочата е лежала в дома му от дълги години, той показва мястото, от където е извадена. Историческото съкровище е утъпкало земята с тежестта си и е очертало формите си, подобно нещо се получава след дълъг престой в почвата.

Стамен се чуди кой ли е видял този камък и е решил да предизвика истерия. Мъчи се да си спомни хората, които са влизали в дома му през последно време. 32-годишният мъж се самооценява като дребен иманяр. Твърди, че в селата наоколо има “много сериозни хора”.

Той никога не бил изравял нещо, което струва много пари. От дете се скита по чукарите и търси антики. Най-голямата сума, за която е продавал предмет, била 20 лв. Признава, че се познава с Димитър Сайменов - другия обискиран иманяр при акцията на 16 март. Продавал му дреболии преди време, но вече цяла година нямали контакти. От малък имал интерес към историята и така му дошла идеята за надписа върху камъка.

“Гравирах камъка сам - кълне се Стамен Василев. - Плочата седи в двора ми още от времето на дядо ми. Не е никаква находка. Сигурен съм, че експертизата в София ще го докаже.”

Стамен показва идентичен на “Самуиловия” камък, вкопан в тротоара пред портата на къщата му. Плочата дори има цепнатини, които наподобяват старинен надпис. Според мъжа парчето е донесено в къщата заедно с камъка на Самуил.

“Този е абсолютно от същия материал - емоционално показва обявеният за национален предател. - Дори формата му е подобна.”

Текст в каре:

НАЙ-ТРАГИЧНИЯТ ВЛАДЕТЕЛ

Самуил е роден в областта Македония и оттам идват споровете за неговата принадлежност. През 971 г., след едно опустошително нашествие на киевския княз Святослав, византийците превземат българската столица Преслав. Плененият цар Борис II е отведен в Цариград и лишен от императорския си сан, а брат му Роман - скопен публично за разтуха на тълпите. За император Йоан Цимисхи едва ли има някакво съмнение, че с българската държава вече е свършено завинаги.

Но не така смятат четиримата братя Давид, Моисей, Арон и Самуил, влиятелни феодали от областта Македония. Твърде скоро освобождават окупираните източни земи и изнасят военните действия в гръцките области. След смъртта на първите трима братя спасяването на потъващия държавен кораб ляга изцяло върху плещите на Самуил, който не прибира меча в ножницата цели четиридесет години. Зловещата схватка със следващия василевс Василий II се води дълго с променлив успех и е един от най-кървавите периоди в историята на Балканите.

Самуил печели поредица от битки и придобива завидно самочувствие за “самозван” владетел. След победните походи той разполага с всичко, за да се обяви за пълновластен господар на държавата. Самуил не само че не узурпира короната, но и се отнася към царския род с поразителна лоялност. През 977 г., когато Борис II е вече мъртъв, Самуил предлага престола на избягалия от Цариград скопец Роман, оставайки му верен и след повторното му пленяване от византийците през 991 г. чак до смъртта му в затвора през 997 г. Едва тогава Самуил обува червените ботуши и облича пурпурната хламида, получавайки бързо международно признание.

Краят настъпва след тежкото поражение от 1014 г., когато Василий II, наречен от гърците Българоубиец, ослепява взетите в плен 15 хил. български войници, оставяйки на сто души по един човек с едно око. Суровият войн Самуил умира от разрив на сърцето, когато ужасната процесия се добира до резиденцията му в Охрид.

Статия във вестник “Дума” от 29.03.2004 г.:

ПРОВАЛ НА ОБЩИЯ УЧЕБНИК ПО ИСТОРИЯ НА БАЛКАНИТЕ?

Скопие изрично настоява да се впише съществуването на македонска нация

Радка Петрова

Напсването на общ балкански учебник по история е невъзможно в момента заради доктрината на Скопие за съществуването на македонска нация. Това заяви в Кърджали директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров в отговор на журналистически въпрос кога ще имаме подобно учебно помагало.

Между българи, гърци, турци, румънци и сърби няма пречки за написване на този учебник, стига да премахнем обидните квалификации и в него да се изложат само фактите от историята, без изрази от типа на “жестоките турци”, “хитрите и коварни гърци”, “дебелоглавите българи”, обясни историкът. Той изрази съжаление, че не може да се постигне разбирателство със Скопие, от където настояват изрично да се напише, че съществува македонска нация. “Това е доктрина, изградена върху фалшива историческа основа, няма нито един факт в подкрепа на това твърдение”, категоричен е Божидар Димитров. Същото се отнасяло и за претенциите за съществуване на босненска нация. “Не може да има нация въз основа на религиозната принадлежност, какъвто е този случай, какво тогава ще правим с атеистите”, мотивира се историкът. Той смята, че проблемът с македонската нация ще бъде преодолян един ден в демократична Европа, но не и в момента. Божидар Димитров припомни драстичния етнически кодекс в Югославия до 1989 г. - “Закон за македонската национална чест”, по чийто параграфи са вкарвани хора в затвора, само защото се определяли като българи. Историкът припомни куриозния случай с д-р Аргир Манасиев от Щип, кръстил новородените си близнаци Плиска и Преслав. Веднага го обвинили, че е обидил македонската национална чест и го осъдили на 3,5 години затвор.

Българите в т. нар. близка чужбина - Македония, Румъния, Турция, Украйна, Молдова, Гърция, са към 4 млн. души. Затова подкрепям идеята на Българския републикански блок законът за изборите да бъде променен така, че да се отнася и до тези наши сънародници, допълни Божидар Димитров. Българската диаспора трябва да има възможност също да избира депутати.

КРАТКО ДОПЪЛНЕНИЕ И КОМЕНТАР

Ради Панайотов

Слава Богу, учебниците по “История на България” за VII клас на общообразователните училища, издадени от Държавно издателство “Народна просвета” през 1975 и 1977 г. все още се съхраняват в библиотеките. Тези две издания са идентични и вероятно и следващите са техни фототипни копия и препечатки; през онези години учебниците не се променяха толкова често, както през последните петнадесет години.

Това учебно помагало е разработено от колектив в състав: проф. Воин Божинов, проф. Йоно Митев, Златка Станчева, Александър Велев и Васил Гюзелев. В него откриваме дори факсимиле на “Именника на българските владетели” (началото на който по-късните изследвания датират между 117 и 165 г. от н.е.) и бележката, че за първи път името на българите се среща в писмените източници през 354 г. (По тази година търсещият би могъл да стигне до “Анонимния римски хронограф” и да продължи още назад, макар и във време, когато изследванията на българската история преди 681 г. не се радваха на одобрение.)

Снимките на камъни и плочи с надписи в този учебник са следните:

- “Противобогомилски надпис от Х в.” - на стр. 56/57,

- “Битолският надпис на цар Иван Владислав - ХI в.” - на стр. 60/61,

- “Хайдушки камък” с изсечена годината 1760 - на страница 102/103.

Ясно е, че за нашия случай паралели могат да се търсят само с надписа на цар Иван Владислав, намерен през 1958 г. в Битоля и наричан за това “Битолски надпис на цар Иван Владислав”. Но в него не се съдържа текст, който да е идентичен с този от сега открития “Самуилов камък”. Така че тезата за направата върху него на надпис преди двадесет години от осмокласници, още повече по тези не особено ясни снимки, е напълно несъстоятелна. Каква друга е тя, ако не предварително скалъпена за оправдание, в случай че се получи разкриване на иманярското деяние, както и стана на практика. Палеографският анализ изключително лесно би поставил нещата на мястото им откъм тази гледна точка.

Тогава, ако нещата са по принцип такива, каквито би трябвало да бъдат, изобщо не бихме се заглеждали и в снимките на иманяря в пресата (например в. “168 часа”) и не бихме сравнявали чертите му с тези на онова нарастващо малцинство у нас, което краде и мародерства все по-безнаказано и за което съществува изразът “лъже като дърт циганин”. На това “дъртият циганин” учи и децата си, които и на 5, и на 13 - 14, и на 17 - 18, и на 32, и докрай си остават същите. Дори и да понатрупат малко знания и интелигентност, дори и с българско име и членство в български организации, в един момент склонността им да послъгват на дребно ги проваля.

Не ми се иска да се впускам в подробности и детайли за несъответствията в дадения случай, защото те, макар и въз основа на няколко вестникарски съобщения и снимки, биха изпълнили няколко страници. Те са под равнището на интелигентност на българина. И написаното тук е достатъчно, за да бъде прозряна истината.

Ако нещата следваха законния си и логичен ред, и ако и ние не се поддавахме на заблуди и нездрави интереси, тази истина бързо и лесно щеше да бъде установявана. Лесно и бързо ще излиза наяве също кой колко обича България и кой е готов да я разпродава на парче за дребни стотинки.

Бързо и лесно ще излизат наяве и историческата истина, и идеологическите и политически спекулации с нея.

А ето и текстът на цар Владиславовия камък, взет от въпросния исторически учебник:

“През 6523 година от сътворението на света (= 1015 от н.е.) обнови се тая крепост зидана и правена от Йоан Самодържец български . . .

Тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на българите. Започната бе крепостта Битола през месец октомври в 20 (ден). А се завърши през месец . . . в края. Тоя самодържец беше българин по род, унук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил царя самодържавен, и които двама разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злото . . . А този в . . . цар разбит биде от цар Василий в 6522 година (= 1014 от н.е.) от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.”

Писахме да се знае и помни . . .