ЗА ИСТИНСКО НАЦИОНАЛНО ИЗКУСТВО

“…на тази противобългарска култура  и изкуство ….и науката,  и литературата, и поезията, и журналистиката …би трябвало да вземат характер на политическа пропаганда, т.е. да се съобразят с живота, със стремленията и с потребностите на народа  и да не бъде вече науката  за наука, изкуството за изкуство, а журналистиката да преживя старото, изгнило европейско гюбре……”

Христо Ботьов (в. “Знаме”, бр. 4, 1875 г.)

   Днес европейските народи наистина са изправени пред непознати предизвикателства. Настъпването на една нова епоха  сама по себе си е проявление на  сили, призоваващи ни да отхвърлим всичко, което днес се приема за "естетика" и "духовност".

   Една национална култура ние разглеждаме  като власт, без която всички други власти биха били безмислени.

  Древните някога са казвали :

”Прекрасното се познава без посредници".

Още от деца ние си съставяме образа на красивото, но и на лошото, на хаоса, но и на порядъка; на скъпоценното и на непотребното, на възвишеното и на пошлото. Всеки народ има такива генетически обусловки и свой художествен стил, в основата на които стои разбирането за истинност, една основа за народностна Вяра  и национална самобитност. Стилът, защото всеки народ се отличава със свой стил в изкуството, е способ да се кодират необходимите сведения в художествена форма. Един стил, обусловен биологически, който има за задача да разграничи свой от чужд. Днешното масово изкуство обаче се моделира в отсъствие на тази бионорма. Националният художествен стил  в сбита, кодирана форма изразява генетическия опит на Народа и на Расата, натрупан през хилядолетията на  собствената им опитност.

 Бялата раса има неповторима, присъща само на нея комбинация на гените,  които са с определена честота на расовите признаци. При чисторасовите творци кръвта, мозъкът и душата са в пълна хармония и единство. Приемането на чужда религия или чужд художествен вкус, сиреч чуждорасова духовна система, може да разстрои из основи самата душа на нацията. Тогава чуждорасовата духовна система и чуждорасовият художествен вкус влизат в ролята на психотронни оръжия, погубващи народностната общност въобще. Човек идва на тази земя с комплексни расови заложби, които не трябва да бъдат подтискани или подменяни с други такива. Расовите закони са практически правила на обществено поведение, а не научни хипотези. Ние сме факт – Аз, Ти, Той, Тя и всички братя и сестри от Бялата Раса.

Като не отричаме правото на съществуване на чуждорасовите духовни системи, но определяйки ги като чужди, ние признаваме многообразието на Божествената същност. Ние сме за култ към здравето, към силното и красивото тяло на могъщата природа, която са длъжни нашите български творци да изобразяват и почитат. Ние се застъпваме за Родовия закон и за Справедливостта. Ние сме длъжни да пазим семейството и майчинството, култивирайки знания, богатство и йерархия. Ние славим воинската Чест и Сила. В идеалите си ние виждаме нашата страна като мощна, самостойна държава, влизаща в свръхнационален съюз с други самостойни, нормални държави. Длъжни сме да мислим като българи. Българският национален поет Иван Митев заявява в една от своите творби: ”Аз съм Българин, принадлежа към Българския Народ, говоря Български език и изповядвам Българската вяра”.

Всички българи, принадлежащи към съсловието на  т.нар. "творческия елит”, трябва да творят преди всичко като Българи, отхвърляйки всички чуждорасови и антинационални внушения, да съзират във всяко ненационално изкуство - враг на своята Раса и Народ! Те са длъжни да имат предвид възпитателното въздействие, което оказват върху младите българи, защото едно е да си възпитаван като тюрк, друго е като славянин, но съвсем различно е да възприемаш като норма на поведение и смисъл на живота арийската ценностна система на предците си.

Насаждането на чужди естетически норми ни донася само и единствено вреда. Те унищожават нашия собствен архетип, а безрасовото, противонационално изкуство убива народностната душа, разрушава образа, вдълбан в паметта на Расата. Ако изкуството ни не е национално и се размива посредством подло внушения постулат “изкуството за самото изкуство” – налице е вече заговор!

Трябва целеустремено да се изобразяват красиви расови типажи, представящи истинския изглед, достоверния образ на нашите българи и душевност, персонажи, които се доближават до расовия идеал на българина, парадигми, които го възпитават да мисли расово.

 Расовата чистота е най-висшата ценност за един народ. И ако някой мисли обратното, нека положи всички усилия за да отстрани въздействията на нечистата кръв, придобита от расовото нехайство на предците си. Не търсете вина в другите!

Приемането на чужди Богове води след себе си разрушение на националните култури – тук вземат участие хартиените пари на банкерите, предателството на нашенските зидари, подкупното  правителство… Постояннно и по всички лакейски медии чуваме едно и също – “доброто разруши с хубаво”, “старото разруши с ново”, ”новото разруши със съвременно”, “съвременното с модно”, “модното със свръхмодно”, “човешкото със свръхчовешко”, “натуралното с изкуствено”, "изкуственото със свръхизкуствено” и така до безкрай… Същевременно, съвсем умишлено се унищожава всичко, което би било преграда срещу поробване на народите, за расовото им смешение, за ограбването им. Безродникът не може да претендира за култура и право на нормален живот!

Какво представлява днешното изкуство  само по себе си?

Фрагментарност, отсъствие на съдържание, разрушаване на формите, хвърчащи композиции, уродливи образи. Но дори да има форма, то в нея отсъствува Народностното ни Величие. Характерният симтом за тези явления е, че днешното изкуство се определя от изкуствоведите  като поставангардно. Първопричината на този художествен упадък  е в загубата на национално-държавнически ценности, на народни добродетели, пронизвали някога цялата българска народностна същност. Политическата държавност е не само реалност, но тя има и естетически измерения. Голяма пречка е неадекватната форма на държавно образование, което по-скоро поставя една рамка-капан, едно напътствие-шифър за разсейване на каквото и да е расово възпитание. Днешният академизъм  е един код за разчитане на чуждорасови внушения. И ако днес, Вие, верни на всичко българско сънародници, чувствате огромния отпор, който дават разни академически магарета, то е защото с кристална яснота разкриваме отровния характер на тяхната дейност и нищим тъканта на тяхната "ученост".  Днес образователните институции са се превърнали във властови органи, чиито инспирации се дирижират от световното банкерство и лихварство. Малко остана да изхвърлят  “Аз съм българче” от българските читанки, но баламосвайки обществеността с това стихотворение, те редуцират националното ни изкуство и литература.

Да, днешното българско образование поставя клопки, за които един ден нашите потомци ще ни презират. И с основание!

Войната срещу нашата Арийска култура е започнала много отдавна. Тя не е заради материални придобивки, тя не е против определени държави, личности или народи, тя не се води от такива като Ленин, Чърчил, Сталин  или Маркс, нито пък от сегашни комедианти като Буш, Блеър, Путин, Шрьодер и Ширак или пък техни подобия.  Те не са в повече от едни марионетки, дирижирани от сила, която по мащабите на своята преднамерена жестокост е без прецедент в световната история на народите.

Войната срещу културата на Бялата Раса не е от вчера. Тази война няма начало, но краят ще бъде печален, ако ние като арийски народ не вземем мерки, създавайки условия за своя собствена национална култура, убеждавайки непрестанно творците и хората на изкуството, че тяхното творчество би имало значение единствено ако извира от най-изначалните далнини на българската расова душа, напомняйки им постоянно, че талантът им не е даден от нашите арийски Богове за самоцелност или лична полза, както им втълпяват чуждорасови космополити, продажни интелектуалци, либералстващи дегенерати и академически безродници, а че те носят отговорност за възпитанието на народа си, че те са преди всичко пазители на хилядолетната опитност и познание на Расата си, че гениалността им иде от и принадлежи на народностната общност, че тяхната свобода да творят не е свобода от българското, а свобода за българското! Само предатели могат да укрепват, да спомагат, да дават легитимност на онова, що днес се нарича "отворено" общество. Нещо, което по своята същност е една зловеща гротеска на човешко общество.

Доминанта на съвременното социално, културно и финансово-икономическо движение се явява една преднамерена лъжа и породените от нея изкуственост, антиреалност, абстракция, въобще маймунизиране на изкуството. Ние живеем в  един свят на призраци и инструментални образи, който се изгражда от просташкото кино на Холивуд, където изкуството и историята на народите са изопачени до абсурдност. Демонстрират се едни ефекти и кухи форми без никакъв вътрешен национален заряд. Принципът на тази култура е:

 ”Робът се нуждае от фантазии”

 Изкуственото говори за изкуственото. Актът на творчеството е сведен до пародиране на пародии.  Културите на народите се поставят в рамки, с обяснението, че националното изкуство било демоде.

Няма обаче съвременно! Няма модерно! Няма нищо ново, откак съществува Белият човек! В епохата на совалките, компютрите и интернет хората не са станали по-добри, а по-кухи и със занижени изисквания към представителите на изкуството! Занижените изисквания дават занижено изкуство, всичко е превърнато в парични знаци! Създава се един художествен критерий, който прави националната култура невъзможна. Световното финансово зло, заедно с подопечните му слуги, ръфат националните култури за да си осигурят евентуално господство над едни безрасови мутанти, без да са наясно какви поражения нанасят на планетата Земя. Днешният постмодернизъм изяжда изкуството, размива границите между понятията и формите, заличава националните извисености, затрива народностните обичаи. Егоцентризмът, култивиран в днешните творци и хора на изкуството е най-черното предателство, което не може да се сравни с нищо под небето или може би единствено с кръвопролитното налагане на византийското християнство, посредством изтребление на най-благородните български Родове (ние жалим за тях, като ги почитаме и днес. Те са нашият велик ориентир!).

Целта на световното банкерство чрез своите институти на простотията, негърския рап, антимелодичния джаз, чалгата и всякаква друга дегенеративна музика; чрез разните извратености в съвременния балет и опера, филмите на ужасите и безобразните цапаници, е да докара всеобщ мировъзренчески хаос навсякъде по земята. Художниците, които творят заради едното изкуство са престъпници, неприемащи истината заради внушението, че били "свободни", сиреч безотговорни пред своя Народ и Раса, деморализиращи народната общност, анонимно направлявани от  небългарски парични знаци. Небивалото в изкуството не е предпоставка за художествена ценност.

Лицата, игнориращи националното изкуство, ненавиждащи хероиката на своя Народ и Раса, са същества без душа и без отечество и за тяхното наличие най-голяма заслуга имат хората на “изкуството за самото изкуство”.

 Към какво води това бездушно и безумно изкуство?

 В главите на тези “адепти” плува една мисъл за прогрес, равенство и общочовешки ценности като в някакъв сапунен мехур, едно неосъзнавано убеждение за необходимостта от и непогрешимостта на “новия световен ред”.

Днешното уродливо изкуство технократизира младежта, правейки я неспособна да разсъждава цялостно и с расови категории, мами нациите и света с диснилендовски утопии, инвалидизира духа и мисълта на подрастващите български поколения.

За едно истинско национално изкуство

Истинската култура е народностна и разбираема. Тя възпява Силното, Красивото, Хероическото; въплъщение е на народностните добродетели; пробужда за съзидание и градеж расовите и духовно-историческите сили на българската народностна общност.

Конници, копия, мечове, шлемове,

Херои, Валкирии, победни наздравици,

Вражи череп с вино пълен,

за Хероя Дар от Господаря на Валхала,

на Ариите - Богът най-могъщ!

ИСТИНСКИЯТ ТВОРЕЦ САМ НАМИРА ПЪТЯ КЪМ НАРОДНАТА ДУША! ТОЙ Е ИНИЦИАТОР В ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС!

Ние поощряваме и творим изкуство, което възпитава младите българи да мислят и чувствуват расово; изкуство, което хероизира нашите Праотци. Ние определяме нашата националистическа култура във всичките й измерения като едно Новорождение на българските традиции, като преклонение пред нашата религиозна обрядност и церемонии, като прослава на Доблестта, Храбростта и Трудолюбието.

Нека нашето националистично изкуство стане основа за един изначален български градеж.

Ние се нуждаем от една национална култура, чрез която геният на нашата Раса се проявява с всичката си Мощ и Воля, утвърждавайки се исторически срещу различните институти на лъжата и утопиите, срещу космополитически фантазьори и безскрупулни измамници, срещу разсъдъчните фикции и маймунския софизъм на титулувани академически кратуни.

Пред нас се възправя мащабната задача да създадем новия български културен тип, обусловен от структурата на времето, в което живеем.

Ние вярваме, че винаги ще е жива връзката ни с нашето великолепно родово наследие, защото е имало и ще има всякога налице достойни приемници и  последователи.

Такава е нашата културна мисия и нека тя стане  ОБЩОБЪЛГАРСКА.

Антон Радославов Рачев & Мико Вълчев-Кавханът

Общество Дуло

Русе 7006 п.к.9

Свищов,

31. Юлий 115 (2003)