Свещен Съюз на Българските Националисти

(Българското Расистко Движение)

Еврейството в музиката

Рихард Вагнер

Когато в Бялата Раса се забелязваше вече поведение на расова разпустнатост и нехайство, и в нейната велика култура и музика започваха да се намесват евреите, то тогава се появиха колосите на нашата расова борба Рихард Вагнер и Адолф Хитлер, доколко Адолф Хитлер е взел от Вагнер учението за превъзходство на Бялата раса, ние незнаем, но Той превръща Байройт, Столицата на Арийската музика, в светилище, във вълшебно място за нас Арийците. Той живее с музиката на Вагнер, както и ние, МУЗИКАТА НА ВАГНЕР Е НАЙ СЪКРОВЕНОТО ТАЙНСТВО, МАГИЯ, КОСМИЧЕСКА ГОРДОСТ. НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС АРИЙЦИТЕ,ТЯ ВНУШАВА ФАНАТИЧНА ВЯРА В ПОБЕДАТА.

Кавханът

Общество Дуло

11 657 г. , България

Превод: Кавханът

Рихард Вагнер

Еврейството в музиката

„Докато зад парите се крие нечистата сила на

еврейството, всички наши усилия ще бъдат напразни!”

Вагнер

Неотдавна в "Нов Музикален Журнал" бе подхванат въпроса за еврейския "художествен вкус", веднага по този повод възникнаха разногласия. Защита и оспорване на "еврейския художествен вкус". Предизвикани били горещи спорове.

На мен ми се струва, че в този спор преди всичко, трябва да се има предвид едно принципно важно обстоятелство, което за съжаление, до ден днешен или се премълчава от критиката, или се обсъжда разгорещено с излишна възбуда.

А между другото задачата на критиците в дадения случай би била много благодарна, така както и да не се унижава да обсъжда тази измислица, и не извращавайки своята същност, тя е длъжна да се обръща изключително към фактите несъмнено и ясно забележими. Към числото на такива значителни факти, които ни интересуват трябва да се отнасят преди всичко, дълбоката вътрешна некомфортност към всичко еврейско което познаваме и е присъщо на целия народ, постоянно и ярко изваждано на показ.

Впрочем ние искаме тук да обясним тази дълбока антипатия към еврейството, само по отношение на нашата антипатия към еврейството в областта на музиката. Ние ще отминем с мълчание и (презрение) областта на религията и областта на политиката. В религията за нас те са отдавна закоравели недостойни врагове, даже ненавистни. А в чистата политика не искаме и не смятаме да влизаме в стълпкновение с тях, но винаги сме готови да се отървем от тях предоставяйки им възможност за нов Ерусалим; ( В нови времена нали има Ерусалим и какво? Евреите си стоят в Белите държави иначе там в Ерусалим ще ядат пясъци, змии и скорпиони бел. на прев.). На нас само ни остава да съжаляваме, че "граф" Ротшилд (Меир) доста хитро отказа да стане крал на евреите, а щял да направи евреите крале. (Абе доста ще е комично това кралстване, освен ако това е свързано с крадене! )

От някои обстоятелства евреите се възползваха, за да ръководят художествената критика и да докопат изкуството в своите крадливи ръце. Върху това, впрочем ще се спрем по-внимателно.

Целият огромен труд на гениите на Древността и Средните векове, които богатите и силни хора подпомагали, средновековния човек сам преживяващ притеснения и бедствия, създал всичките тези предмети на изкуството от древния Рим през Древна Елада, през Велика Персия, прекрасните картини на Арийската цивилизация, всичко това днес е предмет на търгашество в ръцете на евреите.(Като се има предвид, че евреите нямат склуптори, художници, архитекти т. е. Не са създали нищо). Всичко това изкуство на Бялата раса евреинът превръща в пари. В крайна сметка кой обръща внимание на тези хартийки с невинен вид, обагрени с кръвта на безброй роби. Всичко това което героите на изкуството с безкрайни лишения и усилия, с тяхната енергияи със самият си живот-- успяха да отвоюват от враждебните на изкуството тъмни сили едва за две нещастни хилядолетия. И сега всичко това евреите превърнаха в предмети на търговията с произведения на изкуството. Кой вижда в хармоничните черти на художествените произведения това което есъздавано с тежък и свещен труд на нашите гении в продължение на две хилядолетия. А това обстоятелство, че цялото това изкуство прие еврейски отенък, но това което по силно се набива на очи е създалото се мнение, че така трябва, че това трябва да се утвърждава. За това ние сме избавени от необходимостта да отиваме далеч и не ние нужно да се задълбочаваме в историята на изкуствата, за да докажем очевиден факт. ДОСТАТЪЧНО Е ТОВА ЧЕ НИЕ РАЗБРАХМЕ НЕИЗБЕЖНАТА НЕОБХОДИМОСТ ДА СЕ ОСВОБОДИ ИЗКУСТВОТО ОТ ЕВРЕИТЕ, И ОТ ТЯХНОТО ВЛИЯНИЕ. На нас са ни нужни сили и ние няма да ги намерим ако само се спрем върху изследването на самото явление и неговото теоретично определение. За тази цел най-добре е да се обърнем към своето настроение, към своите неволни чувства, към своето сърце. Да разберем какво е това чувство което ни отблъсква от евреите, време е да се осъзнаем и да намерим разяснение на това, КАКВО ИМЕННО НИ ОТВРАЩАВА ОТ ЕВРЕИТЕ. Тогава в края на краищата ние ще знаем с какво сме длъжни да се борим. Само тогава ние ще може да се надяваме, че ще прогоним от земите си враждебния демон, укрепил се, прикрил се зад надеждното прикритие на непроницаема полутъма, която ние добродушните хуманисти сами му надянахме, за да направим неговия безобразен образ по-малко противен.

Евреинът който има само един бог и то само за себе си, преди всичко в всекидневния живот ни се набива в очите със своя външен вид. Този особен външен вид неонменна принадлежност на евреина сред който и европейски град да го сложиш той си личи, тоест за всички нации евреинът е с черти чужди и неприятни. Този отвратителен външен вид поражда у нас европейците неволното чувство на нежелание да си имаме работа с такива като тях.

" София е човешка клоака, където има такива еврейски физиономии които липсват даже и във Варшавския еврейски музеум"

Любен Каравелов

До сега този нeгов вид трябваше да се смята за нещастие, за евреина обаче както виждаме те се чувстват прекрасно със своето нещастие, съдейки по еврейските "успехи" техните различия от нас се превърнаха в отличия.

Нямам предвид това морално въздействие което ни оказва сама по себе си неприятната игра на природата и безобразния вид на евреина, ние в интересуващият ни въпрос сме длъжни да обърнем внимание на тази еврейска външност, която за нищо на света не може да бъде предмет на изобразителното изкуство.

Когато обаче в изкуството желаят да представят евреина, те черпят образа му от областта на фантазията, "мъдро"го облагородяват или пропускат всичко това което в обикновения живот конкретно характеризира евреина.

Евреинът неможе да те заблуди даже и на театралната сцена. Изключение от това по своите особености и численост е такова, че те само потвърждават общото правило. Ние не можем да си представим някаква драматична сцена от античен или съвременен характер където дадена роля се играе от евреин, то ние веднага ще почустваме смешното и несъответствието на такова представление.

А това е много важно; човекът поради чиято външност ние сме длъжни да смятаме за неспособен да предаде изящното, то ние сме трябва да признаем въобще неспособността на артистични заложби в него по същество. Но разрешаването на въпроса за влиянието на евреите в музиката, първо е необходимо, щото главно да се обърне внимание на езика на евреите, и това впечатление което произвежда върху нас еврейската реч. Евреите говорят езика на тази нация сред която те живеят, но говорят като чужденци (както казва Адолф Фитлер ......те евреите кълчотат езика ни......бел. на прев.). Ние сме далеко от това, да разследваме това явление, но обвиняваме християнството и произтичащата от това християнска цивилизация която ги държала в принудително обособление и изолация, като за последствията ние не обвиняваме евреите. Ние сме длъжни само да да дадем светлина и да разясним естетическия характер на тези явления. Преди всичко необходима е да се има предвид това обстоятелство, че евреинът научавайки се да говори на всички европейски езици, но не ги владее като природни, окончателно е лишен от някои способности, като например да се изразява на тях напълно самостоятелно и с тяхната спесифична своеобразност тъй като езика не е дело на една личност, а произведение на историческата общност; и само този който израсте от тази общност, може да вземе участие в неговото създаване. Евреите стоят вън от историческите корени на европейските бели народи сред които живеят. Те са сами като племе, сами със своята религия, те са лишени от почва (корени) и на които съдбата до такава степен е отказала възможност за развитие навътре в себе си, че даже неговия език се е съхранил едва като мъртъв език. А да се твори на чужд език нещо стойностно, до ден днешен не е било във възможностите даже и на най велликите гении. Затова цялата европейска цивилизация и нейното изкуство останаха чужди на евреите; ТЕ ЕВРЕИТЕ НЕ СА ВЗЕЛИ НИКАКВО УЧАСТИЕ В НЕЙНОТО СЪЗДАВАНЕ, В НЕЙНОТО ОБРАЗУВАНЕ И РАЗВИТИЕ, НО ЛИШЕНИТЕ ОТ ОТЕЧЕСТВО НАВЛЕЦИ ЕВРЕИТЕ САМО ОТ ДАЛЕКО ГЛЕДАЛИ КЪМ НЕЯ. На наш език и в нашето изкуство евреите могат само да повтарят, да имитират, да подражават, но да създадат изящни произведения да творят те не са в състояние. (Според расово-биологическите параметри на евреите, които като представители на по низшата семитска раса, в тяхната ДНК не съществува гена на творчеството бел. на прев.).

"ГЕНА НА ТВОРЧЕСТВОТО СЕ СЪДЪРЖА САМО И ЕДИНСТВЕНО В ДНК НА БЯЛАТА АРИЙСКА РАСА, ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ПРИКАЗКИ ЗА ОБЩОЧОВЕШКИ И РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА РАЗЛИЧНИТЕ РАСИ, Е САМО ЕДНА ЕВРЕЙСКА СПЕКУЛАЦИЯ" Кавханът

Доколко са ни чужди евреите може да се съди по това, че самия език на евреите ни е противен, особената грапавост на семитската реч, нейната природа не се изглажда даже чрез двухилядолетното въздействие и културно общение на евреите с европейските народи.

Самото звуково изражение на еврейската реч, ни е чуждо, то рязко поразява слуха ни; много неприятно ни действа непознатата конструкция на оборотите, благодарение на което еврейската реч придобива характер на невъобразимо объркано дърдорене,това обстоятелство преди всичко следва да се вземе под внимание, защото по нататък ще бъде показано, ще се разясни това впечатление, каквао е въздействието оказано върху нас от най-новите музикални произведения на евреите. Заслушайте се в речта на евреите и Вас неприятно ще ви порази отсъствието в нея на нещо хуманно; еврейската реч, това е някакво хладно, пълно с равнодушие своеобразно бърборене. Нищо не се възвишава в нея до висше вълнение, до изгаряща сърцето страст.

Но ако ние в разговор с евреите се обърнем към тях с нашата често развълнувана реч, то те винаги след това ще ни избягват, ще ни смятат за противник, защото няма да намерят в себе си възвишено и развълнувано възражение подобно на нашето.

Във взаимния обмен на чувства с нас евреите никога не се дразнят, щом делата отиват към тяхна облага, затова пък неговото вълнение няма граници когато изразява тясно-егоистическата му същност в уродливата форма на еврейската реч, смешна и невъзможно да възбуди други чувсва освен антипатия към говорещите. В интерес на справедливостта ние сме длъжни да допуснем, че при евреите в техните чисто еврейски дела и в семейния живот, несъмнено преобладава човечното, алтруистически чувства, макар ние да неможем да приемем това поради причината, че сме принудени да слушаме евреите, в живота,в изкуството,където те ни заливат със своята тромава реч.

Горе-посочените свойства на еврейския говор, както ние виждаме, правят евреите неспособни към художествено словестно изразяване на своите мисли и чувства и тази неспособност особено рязко трябва да се прояви там където е нужно да се прояви висша развълнуваност, НИЕ ГОВОРИМ ЗА ПЕЕНЕТО, ПЕЕНЕТО ТОВА Е ГЛАСЪТ НА РАЗВЪЛНУВАНОСТТА ДО СТЕПЕН НА СТРАСТ; МУЗИКАТА ТОВА Е ЕЗИКЪТ НА СТРАСТТА. Евреинът може да достигне двоеобразна смешно действаща ни страст, но не онази трогателна страст присъща само на Бялата раса, в този случай той е направо непоносим. И освен това, че външността и речта на евреина са ни крайно непоносими, то неговата песен ни действа крайно отблъскващо, ако за минута отхвърлим смешната страна на това явление.

За това е естествено, че в пеенето, както и в самия живот, най-правдиво са изразени душевните настроения, природната неспособност на евреина да преживее вдъхновение се чувства по-силно от всичко. Вероятно трябва да предположим, че евреите са способни в други изкуства. Но освен липсата на творчески ген, то също осмисления дар на съзерцанието, при евреите никога не е бил достатъчно велик, че от техните среди да излезе велик художник, тяхното внимание от незапомнени времена са били вторачени неизменно към неща най-вече с определено практическо съдържание, отколкото красотата и духовното съдържание, извън материалните явления и действителния свят. До настоящото време на нас не ни е известен нито един архитект евреин, нито един евреин скулптор.....

Оставям за съда на знатни специалисти, за това какво създават евреите художници в живописта.

Оказва се обаче, че евреите художници ..(в по-нови времена се вижда, че най-безобразните цапаници са на евреи, най нехармоничната музика днес е на еврейски извратители на нашата арийска музика, даже някякъв еврейски режисьор иска да постави великата опера на Вагнер "Зигфрид", като Зигфрид да бъде облечен със работен комбинезон и в горния джоб на комбинезона да има няколко отверки, а в ръката му гаечен ключ, това е днешното безобразно еврейско вмешателство, страшно нехармонично скрибучещо и опошляващо.), заемат в творческите изкуства такова място както новите композитори евреи заемат в музиката. Странно е но е необходимо да се признае, че евреите се отличават с пълна неспособносткъм художествено изражение на своята същност както в речта така и в пеенето, но въпреки всичко достигнаха пълно господство и ръководство на обществения вкус в най-вече разпространената област на съвременното изкуство --в музиката.

И така, преди всичко ще разгледаме по какъв начин на евреина му се отдаде да стане представител на музиката.

В ИСТОРИЯТА НА НАШЕТО ОБЩЕСТВЕНО РАЗВИТИЕ НАСТАНА ОБРАТ С КОЙТО ВСЕОБЩО ПРИЗНАНИЕ ИЗВЕДЕ ПАРИТЕ ДО СТЕПЕН НА РЪКОВОДЕЩО НАЧАЛО. В това време евреите на които единствената мисъл е лихварството обезпечавал на това общество огромни парични средства с лекота. И то пари спечелени без труд. Оказва се, че е предоставено право на първенство в обществото толкова жадно да пари, при това най-съзнателно това право и развратително нещо прокарвали самите евреи. Съвременното образование е достъпно само за състоятелните и преди всичко за евреите, колкото и унизително да е ТОВА ЗА НАУКАТА, се превръща в разкош за тях.

В този момент в нашия обществен живот встъпва образования евреин и на което различие ние трябва да обърнем внимание. Образования евреин е направил големи усилия за заличи в себе си забележимите признаци на своите единоверци. В много случаи той даже признава, че е целесъобразно да приеме християнството и кръщение, само и само да унищожи всички следи на своя произход (Рихард Вагнер говори за Германия, но какво да кажем ние за "учените"днес цигани които напълниха българския парламент и решават съдбите на България). Но това усърдие да заличи своята еврейска същност, не му дава пълна възможност да получи очакваните резултати и довежда до това, че евреинът остава в пълна изолираност и така създало от него едно безсърдечно същество,та ние сме принудени да се откажем от предишните си симпатии към трагичната съдба на неговото племе. За тази връзка която той прекъснал със своите съплеменици, евреинът не можа да се превърне в друг и да осъществи висша връзка с обществото, до нивото до което е искал да се издигне, даже образования евреин е изнън обществото и на тези които се нуждаят от неговите пари, защото парите икога немогат да дадат в пълнота успешна свързаност, духовна близост. За това евреинът е чужд и безучастен в това общество, което той и без това никога няма да разбере и към склонностите и стремежите на което той не чувства симпатии, историята и развитието на това общество не го интересува нито вълнува. В такова положение ние виждаме еврейския мислител ; взиращ се назад поет,предсказващ пророк. Но такова пророческо творчество е възможно само при задълбочена пълна искреност и симпатия към великото и поради това чувстващо мощната опора на народната общност. Изключен от тази народна общност заради своя произход, но отхвърлен и от общността на своето племе и най-вече способния евреин с цялата своя образованост която той чувства като разкош, защото не знае какво да прави с нея. Обикновено това висше образование бива в областта на изящните изкуства и преди всичко в музиката, която за разлика от другите изкуства лесно се заучава. Даже музиката обособена от другите изящни изкуства с усилията на множество гениални композиторикато достига най-висша изразителност. Но във връзка с евреите, то те могат да извлекат от нея само най-нищожното и тривиалното, и то точно поради факта, че образоваността му в изящните изкуства за него е било само нещо като разкош.

Настроението което въодушевява евреинът в неговото творчество е вън от изкуството, към съдържанието на художественото произведение той е безразличен, За евреина е все едно какво ще каже в произведението на изкуството, остава въпросът как да го каже и този въпрос за него е единствената достойна грижа. При това никое друго изкуство не дава такава възможност, такъв широк простор както музиката, тук може да се твори извън определени образи и бит, които можеш да представиш напълно безсъдържателни.

ВСИЧКО В МУЗИКАТА, КАТО ОСОБЕНО ИЗКУСТВО И КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ ИЗРАЗИ Е ИЗРАЗЕНО, ВСИЧКО В НЕЯ Е ИЗЧЕРПАНО В ТВОРЧЕСТВОТО НА НАЙ-ВЕЛИКИ ГЕНИИ.

След тях остава само ПОДРАЖАНИЕТО! Да, наистина може да подражаваш успешно и удачно, както прави папагала имитирайки човешката реч, подражанието в изкуството е така неизразително и безчуствено, както подражанието на тези птици.

Ето какво може да се каже за подражанието, то е като една достойна маймуна, която копира прийомите в музикалното творчество, това е и творчеството на нашите еврейски създатели на музика, които и да са внесли нещо оригинално , то то е само своеобразен акцент.

Това обаче е еврейски акцент--ярка особеност на тяхното племе той принадлежи не само на простите евреи останали верни на своето племе, но този акцент има настойчивата попълзновеност да остане и в образованите евреи, с каквито и големи старания образования евреин да се опитва да се избави от него. Тази неудачна съдба на образования евреин е създала онзи мрак около неговата особеност на общественото му положение.

Във всеки случай произволната и отвлечена вдъхновеност на нашата творческа фантазия те немогат да имат, поради неизменната връзка с естествената почва на народнастната душа към която принадлежат.

Истинския поет в какъвто и да било отрасъл на изкуството да твори неизменно ще намери художествени подбуди и мотиви за творчество в естествения начин на живот на своя народ, който той наблюдава и изучава с пълна любов.

Къде образования евреин ще намери този народ? Нима той ще замени това общество в което играе роля на творец на художествени произведения? Даже и да допуснем, че евреинът има някакви връзки с това общество, то тази връзка не е със самия народ, а с накакви издънки най-вече с расови дегенирати, които са далеко от своя ствол. Но и в тази връзка няма любов и на евреина му е болно да го покаже, а когата той внимателно се вгледа в това общество, то му се струва чуждо и непонятно, като същевременно среща неволното отвращение на народа в неговата оскърбяваща голота, той тогава разбира, че това отвращение няма да намалее или бъде унищожено от възможностите на разложените по-богати слоеве на населението.

Както е било винаги и в България! Избиването на българските Болярски Родове от Борис І са все провинициални, защото тези около Борис вече са били покварени от всеравращаващото византийско християнство, всички покварени перекендета през турско робство носели фесове, а читавия българин по селата насел калпак).

Отблъснат по най-чувствителен начин от съвместен живот с народа и във всеки случай неспособен да разбере духа на този народ, така образования евреин бива принуден и се вижда притиснат към корените на своето племе, където в крайна сметка взаимното разбиране безусловно за него е по-голямо. Желаейки или не той е длъжен, да черпи от своя народ, но този източник вече е пресъхнал; живота на еврейския народ вече е изгубил своето историческо съдържание. При евреите, намащи свое изкуство никога не е имало живот с художествено съдържание. Ето защо за любознателния художник се оказва възможно да извлече от нея само форма за художествени произведения. На еврейския композитор е предоставена възможност да слуша "тържественото пеене"в служба на Йехова, като единствено музикално изражение на своя народ. Синагогата е единствения източник от който евреинът може да добие представа за еврейските песенни народни мотиви

Ако ние пожелаем да си представим това музикално богослужение в неговата първоначална чистота, много благородно и възвишено, то също е верно, че ние трябва да осъзнаем щото тази чистота е дастигнала до наши дни във вид на противна мутация. В течение на хилядолетия не е имало никакво по-нататъшно развитие на техните вътрешни жизнени сили, това е в цялост, и самото еврейство е замръзнало в едно съдържание и форма. Формата никога не е оживявана от обновление и поради това тази форма става отживелица, нейното съдържание се явява вече като мъртви чувства и поради това безмислена. Всеки се е убедил в това слушайки пеенето в синагогите. Всеки го обладява противно чувство смесено с ужас и желание да се смее при слушането на тези хрипове объркани чувства и ум, това фистулно припяване е едно глупаво бърборене и нищо друго. Нито една карикатура не би могла да изобрази това безобразие което се представя с наивна но пълна строгост.

В последно време стана забележително деятелното стремление към реформите, опитващо се да възстанови в песните старинната чистота, но всичко което може да се свърши в това направление от еврейската интелигенция ще бъде безплодно. Защото реформите им не пускат корени в народните маси. И поради това образования евреин никога няма да намери, няма да му се отдаде да намери този източник за художествено творческо развитие в своя народ. Народът търси това с което може да живее, това което за него наистина е настояще, но не сражение или реформиране. Такова настояще обаче за евреина се явява само и единствено неговото изопачено минало. В евреина художник както при всеки художник въобще, това е стремеж към народните източници, усещане проявяващо се като несъзнателна необходимост. Впечатленията преживени в тези източници оказват силно влияние върху неговия възглед за съвременното изкуство и е показано във всички негови произведения. Тези както и да е скалъпени мелодически обороти и ритми на синагогалното пеене занимават музикалните фантазии на еврейския композитар, точно така както непосредствената лирика на нашите народни песни, както и непосредствената рисунка на нейните ритми и народната пляска са били съзидателната сила в творчеството на представителите на нашата инструментална музика и художествено пеене.

Така, че за приемащия (учещия) музика евреин тя не разбрана в смисъла на широта на народния съзерцателно-художествен кръг на нашата музика. На него е понятно само това което по погрешка му се струва сходно с еврейските музикални особености.

Но ако евреите се бяха потрудили да вникнат в основите на нашето художествено пеене и творчество, то той би бил длъжен да разбере, че нищо в нашето изкуство няма никакво сходство с еврейската музикална натура; това веднъж за винаги би отнело от него смелостта да взима участие в нашето художествено творчество. Защото евреинът по своето ниско расово положение и с чуждата си същност е далеко от това ,че да може сериозно да се вглъби в нашето изкуство; освен намерение, боейки се да узнае своето истинско положение сред нас, освен неволно, макар че не е в състояние, той повърхностно се прислушва към нашето творчество и към неговите живи източници. Вследстивие на повърхностно отношение към нещата, той и прави лекомислено заключение за това външно сходство, единствено достъпно за него.

За тези случайни външни признаци на явленията както и нашия животвъобще, така и нашето изкуство се струват на евреите съществени. А когато тези признаци те натрупват в основите на своето художествено творчество, то това изкуство придобива извратен и чужд, грозен характер. Следователно еврейските музикални произведения оказват такова влияние, каквото ние бихме получили от стихотворенията на Гьоте в превод на еврейски жаргон.

И подобно на това, както в еврейския жаргон(лингва франка)който е една смесица от думи чиято конструкция е с удивително онсъствие на изразителност, така и творчеството на еврейските композитари са сплетени разнобразни форми и особености от стила на всички времена и всички композитори и в този порядък, в шарения хаос ние намираме отзвуци от всички школи.

Ясно е защо в тези произведения цялата задача се свежда не до съдържанието, и не към предмета за който става дума, а е изключително към самия способ на изразяване ( позьорство).

С какво може да ни бъде приятна този невъобразима музикална сбирщина, освен само с това във всеки нов момент да ни възбужда към ново раздразнение акцентирайки смяната на безсъдържателни изражения? Но когато се проявява външно истинското вдъхновение, то само намира своето художествено изражение. Евреите вече както говорихме нямат истинска страст, именно тази страст която би ги подбудила само по себе си към художествено творчество. А където няма тази страст, там няма и спокойствие, истинското благородно спокойствие не нищо друго, а страст успокоена и отричаща. Където спокойствието не предшества страстта, там има само инертност. Противоположност на тази инертност е това остро безпокойство което ние улавяме в еврейските произведения от началото до самия им край, освен тези случай където те отстъпват място на бездушна и безчувствена инертност.

За да илюстрираме всичко горе казано, ние ще се спрем на произведенията на един еврейски композитор който природата надарила с такъв спесифичен талант какъвто малцина са имали преди него. Всичко което ние видяхме при изследването на нашата антипатия към всичко еврейско, цялото противоречие на това същество, цалата негова неспособност да се нагоди към нашия живот и изкуство, вън от които евреинът е обречен да живее, даже без да гледаме стремежа за съзидателна работа--всичко това се усилва до трагически конфликт в характера, живота и творчеството на рано-починалия Феликс Менделсон. Той ни даказа, че евреина може да има богат спесифичен талант, като имаме предвид и всестранното му образование доведено до съвършенство и тънко чувство за чест. И въпреки това без да гледаме на всички тези преимущества той не е в състояние да възпроизведе върху нас това завладяващо душата и сърцето впечатление което ние винаги изпитваме само тогава когато някой наш композиторсе обръща към нас за да ни каже нещо, когато иска да говори с нас.

Нека специалната критика която може би е достигнала до подобни изводи да представи възможност и подробно да разясни това несъмнено достойнство на менделсоновите произведения, ние обаче пологаме усилия да имаме наше собствено мнение, наше ообщо впечатление от неговете произведения. В края на краищата ние можем да почувстваме сабе си увлечени от някои произведения на този композитор, само тогава когато за нашата фантазия обикновено обичаща развлеченията, тънки плетеници, гладките конфигурации, като в променящи се светлинни ефекти в калейдоскоп. Но ние нищо не изпитахме когато музикалните образи на Менделсон трябваше да послужат за възбуждане на най-дълбоките и силни чувства на човешкото сърце. Самия Менделсон чувства тези предели зад които за него свършва вече творческата производителна способност.

Там където той, както в ораториите има нужда да се извиси до драматичното, Менделсон не може да избегне необходимостта да използва такава форма на изразяване, която вече е използвана от композитора избрана за образец, като определено индивидуален признак. При това следва да се обърне внимание, че Менделсон представя и взима за свои образци музикалния стил на нашия стар майстор Бах, от чиито форми той се ползва в замяна на собствения си неспособен към изразност език.

Музикалния стил на Бах се е формирал в този период от историята на нашата музика, когато всеобщия музикален език все още се е стремял към индивидуализъм. Но в творчеството на Бах до такава степен все още е била жива старинната музика, строго формална и педантична, че индивидуалното току що си прокарвало път при Бах благодарение на огромната сила на неговия гений.

.... Ако цялата музикална литература--Бетовен, Шуберт, Шуман-би изчезнала , то това би била крайно печално, но ако бяхме загубили Бах----Аз бих бил безутешен.

Брамс

Езикът на Бах се отнася към езика на Моцарт и към езика на Бетовен както египетския Сфинкс към елинските ваятели на човешки тела, скулпторите; както Сфинкса с човешко лице излиза от още животинското тяло, така се извисява благородната човешка глава на Бах излизаща от старинната перука.

Непонятно безмислената обърканост на съвременния музикален вкус на нашето време се състои в това , че ние единствено се заслушваме в езика на Бах и Бетовен и ги нълкуваме като че ли те се отличават един от друг само по формата на творчеството и индивидуалността, незабелязвайки действителните техни културно-исторически различия. Причината за това е лесно понятна, на езика на Бетовен може да говори само искрения задушевен човек, защото това е езикът на съвършено музикалния човек. Бетовен със силита на непреодолимото стремление към търсене на абсолютната музика, област която той измерил и изпълнил докрай, до краен предел, указвайки ни пътят за плодотворност във всички музикални изкуства, като единствено разширение в нейната сфера. А езикът на Бах изучилия се композитор (с чужди пари) лесно може да подражава, като същевременно няма нищо общо с Бах. Това произлиза от факта, че в творчеството на Бах фолмалните елементи преобладават но индивидуалното съдържание, по онова време не заема господстващо положение. Това бил период когато се формирали само способите на музикалното изразяване независимо от тяхното съдържание.

Творческите усилия на Менделсон са отправени на там, щото неясните, нищожните идеи намерили не толкова интересно, колконо умопоразяващо изразяване и активно съдействали за разпуснатостта и произвола в нашия музикален стил. В това време като последен в стила на нашите музикални герои Бетовен бил обладан от великото желание и чудодейна мощ, най-вече пълното изразяване на неизразимото съдържание с помоща на ярко очертани пластически формина в своите музикални картини. Менделсон само размива в своите произведения тези пълноценни получени на готово образи в неясни фантастични сенки, като при нейното неопределено сияние се възбужда произволно само нашето капризно въображение, но чисто творческото, вътрешното чисто страстното стремление към художествено съзерцание едва ли ще бъде просветлено с надежсно изпълнение. Само там където давещото чувство на тази неспособност изглежда овладява Менделсон и го застявя да се изразява с нежно и тъжно смирение, композиторът субективно ни показва себе си, ние виждаме неговата изтънчена индивидуалност осъзнала своето безсилие в борбата с невъзможното. Това е както ние вече говорихме трагичната черта на Менделсоновата личност без да се смята това, че тази трагичност преди всичко е неговата принадлежност, но в неговото творчество нняма мъчителното просветляващо чувство.

Но освен Менделсон, никакъв друг еврейски композитор не е способен да възбуди подобни чувства и участие.

Един далеко и широко известен еврейски композитор (Майербер) в наши дни се появи със своите произведения не за да поддържа объркаността в нашата музика, ами да я използва.

Нашата съвременна оперна музика от доста дълго време стъпка по стъпка съвсем се отучи да бъде взискателна, категория която е длъжна да предяви не само към драматическо-художествените произведения, но и към произведенията с добър вкус въобще. Помещенията на тези места за развлечения се пълнят основно и само от тази част на нашето средно общество, на което единствената причина за разнообразни намерения служи скуката. Но болезненото чувство скука не трябва да се лекува с художествени наслаждения, защото тя не може да бъде умишлено разсеяна, но се замъглява от друга форма на скуката. Грижата за тази лъжа, този знаменит композитор поставил като задача на своя живот. Съвършено излишно е да се прилагат тези прийоми с които той се ползва за достигане на своите по-важни задачи; достатъчно е това, че той, съдейки по неговите успехи, до съвършенство умеел да лъже.

В края на краищата нали давал лъжлив образ на своите скучаещи слушатели, на отдавна и добре известен жаргон за модно и пикантно изражение на тези пошлости. Които на нас нееднократно ни се набиват в техния естествено непривлекателен вид.

Той поема грижата също и за това, щото използвайки възможностите на драматическата потресеност и чувснвена катастрофа, което така настойчиво очакват скучаещите, и ако вникнем в причините за неговия успех то няма нищо очудващо в това, че той достига целите си. А, че той достига тука цели е ясно и за това той вниква в причините следствие на които при такива обстоятелства всичко е длъжно да му се отдава. Този композитор-измамник отива толкова далеч, че лъже самия себе си и може би също непреднамерено лъже своите слушатели.

Ние искрено вярваме, че той е искал да създаде художествени произведения и в същото време знае, че не е в състояние да го стори. За да се измъкне от този неприятен конфликт между желание и дело, той пише опера за Париж и с лекота се съгласява да я постави във всички други градове на Европа.

В днешно време това е най-добрия способ да си създадеш художествена слава, но не и бъдеще на творец. Под натиска на такава самоизмама което разбира се не е лесно, този композитор ни се явява като трагична личност, но трагедията на личните чувства уязвени от интересчийството се превръщат в трагикомедия. Знаменития композитор някак си демонстрира в областта на музиката тези действително смешни и невъзбуждащи съчувствие черти които отличават еврейството въобще.

Разглеждайки по този начин гореприведените явления от които трябва да е понятна нашата обоснованост е оправдана включваща и непреодолимата отвращение към евреите. Това ние вече можем да определем като упадък на днешната музикална епоха.

Ако тези двамата композитори бяха привели нашата музика към висш разцвет, то ние сме длъжни да признаем, че сме изостанали и че нашата изостаналост се заключава в органическата неспособност да създаваме изкуство. Но това така ли е?

Напротив индивидуалното, чистото музикално богатство на нашето време ми се струва по-скоро увеличение отколкото намаление по отношение към отминалата епоха. Неспособността се заключава в самия дух на нашето изкуство стремящо се към чистота която едва ли съществува за него еврейския композитор. Тази неспособност се изяснява в художествената дейност на спесифическата надареност на Менделсон. А успехите на този другия композитр Майербер определено свидетелстват за музикалната принизеност на нашето общество и отсъствието в него на истински художествен стремеж.

В България днес е същото, само един маймунски еврейски стил толкова безчовечен гротескен и пошъл, че не ми се говори за това, да направят усилие всички хора на изкуството , а не само да плачат за пари като вдоврици за ...!

Това е най-важния момент днес, ДА СЪСРЕДОТОЧИМ ВНИМАНИЕТО ВЪРХУ НАС на тези на които им е скъпо нашето изкуство. Това ние сме длъжни да изследваме за тях ние сме длъжни сами да се опитаме да съставим ясно понятие за тях, т.е. това е послание. Който се бои от този труд, който се отвръща от такова изследване и не чувства неговата необходимост, той отклонява от себе си разумната възможност която би го изхвърлила от неутралните и безчуствени коловози на безмислените стари навици, то той принадлежи към "еврейството в музиката".

Това изкуство евреинът никога не е могъл да овладее, за това му се налага като необходимост да открие и дакаже отрицателна жизнеспособност на класическата музика. До сега докато музиката като особено изкуство е имала в себе си действителна органическа жизне- способност до времената на Моцарт и Бетовен включително никъде не се намери еврейски композитор; съвършено невъзможно е чуждорасовия елемент съвсем чужд на народностния организъм на еврепееца, да вземе участие в развитието на неговия живот.

Само тогава когато вътрешната смърт на тялото става неоспорима, тогава тези които са били вън от него, добиват сила да го овладеят, но само за това да то разложат завинаги. Да нашия музикален организъм се разлага и кой е този кайто би казал, че той е жив.

Духът на нашето изкуство престана да бъде жизнеспособен той се върна в тази среда която го е родила за живот и само в живота на народната общност, а не около неговия разпадащ се труп, ние можем да намерим неговия жив Дух.

Ние говорихме горе, че евреите не са дали на света нито един истински служител на изкуството. Ще посочим например евреина Хайне, във времето когато са творили Гьоте и Шилер не е имало нито един друг поет евреин. Но когато поезията у нас се превърна в лъжа, и когато не се е съхранил нито един поет със стойност тогава поезията станала работа на някой си евреин Хайне да разкрие с пленителна насмешка тази лъжа, тази бездънна вялост и езуитско лицемерие на нашето творчество напразно опитващо се да придаде вид на поезия. Този същия Хайне най-безмилостно бичувал своите събратя евреи за техните открити намерения да творят нещо наистина художествено и със стойност; никаква лъжа неможела да устои на неговото еврейско перо. Той е демон на отрицанието през цялата илюзия на съвременното самозалъгване до степен, че той излъга самия себе си, че е поет. За това той обърнал своята стихотворна лъжа като се опитал да я приложи към нашата музика. Той бил съвестта на еврейството,ТЪЙ КАТО ЕВРЕЙСТВОТО СЕ ЯВЯВА НЕЧИСТАТА СЪВЕСТ НА НАШАТА СЪВРЕМЕННА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.

Ние сме длъжни да споменем още един евреин който пъкна у нас като писател. От неговата еврейска обособеност, той дойде при нас търсещ спасение но не го намери и трябваше да разбере, че НЕГОВОТО СПАСЕНИЕ Е В НАШЕТО СПАСЕНИЕ--В ИСКРЕНОСТТА НА ЧОВЕКА. За евреина да стане един от нас, то той първо трабва да престанеда бъде евреин. Това и направи Берне той се учел, че това спасение не е достижимо в живот на доволство и равнодушно хладно удобство, това е същото което стои и при нас като тежко усилие, нужда, страх, голям огън и болка.

Спрете се, не се стеснявайте ще кажем ние на евреите правилния път е във вашето самоунищожение, само то ще ви спаси. ! Тогава ние ще бъдем съгласни и в известен смисъл неразличими ! Но помнете, че това единство може да бъде вашето спасение от лежащото върху вас проклятие, така както спасението на Агасфер е в неговата гибел.

БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА:

„Тези пророчески слова на Рихард Вагнер не само, че не бяха чути от еврейството, но то стана все по нагло и по нагло. Самия нагъл мазен и самоизтъкващ се евреин ще е в основата на своята гибел. В своята наглост той ще стане нетърпим! Днес както никога народите ненавиждат евреите!”

Кавнанът

Ние българите, винаги сме скърбили и тачили нашите герои и винаги сме почитали героите на другите народи. Слушайки оперите на Вагнер и четейки сагата за нибелунгите, ние искаме и бихме дали всичко ако можеше да махнем дъбовия лист от рамото на Зигфрид, ако можеше да спасим скитския герой Ахил или да призовем с един гневен жест нашия древен Бог Тангра, щото Той да премахне печалната участ на Кан ювиги Расате. Но уви ние нямаме власт над Боговете. Слушайки Вагнеровата "Тристан и Изолде" Аз не намирам в човешката история така страстно показана повестта за истинската любов, макар тази история да навява печал. С неповторима гениалност Рихард Вагнер ни преняся до ридаещата прелюдия на "Тристан и Изолде". В световната поезия и музика няма по прекрасна любовна история от интерпретацията на Вагнер. Слушайки ние разбираме, че бихме били по бедни ако нямаше неговото велико творчество, ако не сме виждали поне веднъж белоснежния лебед на Лоенгрин, ако в нашето въображение не просветлее един златисторус лъч от косата на прекрасната Изолде, тя поразява в сърцето всеки истински воин в онова общество от рицари и сурови воини, но дава надежда ЗАЩОТО ЛЮБОВТА И ВОИНСТВОТО СА СВЕТЛИЯ ПЪТ КЪМ АРИЙСКАТА ПОБЕДА. Ние не бихме извършили нито един подвиг ако не виждахме светлия лъч на Зигфридовия меч, показващ героката на БЯЛАТА РАСА и нейния път към свобода и утвърждаване. Вагнер постави легендите така, че те никога да не избледняват. Те възпитават нашата бяла раса показвайки и пътя за БУНТ срещу омразния евреин, и срещу всеки поробител въобще. Когато сме безутешни величествените акорди на "Валкирията" ни възвръща Арийската бодрост и езическото мирозрение.

ДА ЖИВЕЕ БЯЛАТА РАСА!

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД!

НЕКА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРСКИ БОГОВЕ НИ БЪДАТ НА ПОМОЩ !

Март 11 657 год.

В днешните земи на България

Мико Вълчев - Кавханът