(на Рихард Вагнер – по случай 190 години от
рождението му)
Чуждопоклонничеството
не е непременно
приемане на чужда култура, но със сигурност
е развращаване на собствената.
Мощта на Севера! Силата на онзи
неугасим огън, идващ от дълбините на нашата Раса, роди Величието, известно на
света като Вагнерова музика.
Рихард Вагнер!Той не е само най-великият
композитор на всички времена, той е и реформаторът, засенчил Верди. Той е
геният, обогатил Арийската Раса с гениалните си патриотически произведения, но
също така като последовател на Гобино внася свежи струи на творческа мощ в националната борба на
европейските народи. Отдавайки величавата си гениалност в полза на германския
народ, той става кумир за Адолф Хитлер, който му се възхищава и до голяма
степен се явява негов Първоучител. Фюрерът е бил дълбоко влюбен в музиката на
Вагнер, в тези негови титанични Херои.
Да, аз съм сигурен, германският народен Водач се е отъждествявал с тях. Той не
е пропускал нито един спектакъл, нито една постановка на Вагнеровите опери в
столицата на оперната музика Байройт, лоното на расова гордост за Арийството.
Търсенията на Вагнер са така новаторски
като насока и изразни средства, щото и днес предизвикват бурни и нескончаеми
полемики. Някои го приемат като най-великото явление в музиката, евреите и
еврействащите пък го отричат. Кое ли им дава право да го отричат?Та неговата
музика е предназначена за Бялата Раса и чуждорасови елементи като тях не им е
работа да дават мнение.
Вместо Вердиевите традиционни ариии и
ансамбли, Вагнер създава грандиозни музикални сцени, изградени с лайтмотивни
техники. Вагнеровото творчество оказва огромно въздействие върху европейската
култура и мисленето въобще. Но преди
всичко, Рихард Вагнер трябва да се разглежда като Творец, възпял Хероизма и
Великолепието на Бялата Раса. Ярък последовател на Учението за Расата, чрез
своите произведения той препраща това Великолепие напред във вековете. Именно в
неговата Тетралогия само расово чистите обладават качества, същностни за самите
Арийци – вярност, честност, сила, смелост и благородство. Чуждорасовите
персонажи, представени от Алберих и Миме, са алчни за злато, страхливи, подли и
лукави – те индиректно напомнят за самите юдеи.
Като образец на арийски вкус, Вагнер,
присъщ и най-вече харесващ се на европейците, с характерна само за гениите
озареност, майсторски и на расова
основа обособява двата противоположни типажа. Неговата музика е дълбоко свързана
с копнежите и фолклора на Арийците(Нюрнбергските Мастерзингери). Уникалните му
финални апотеози са нещо забележително в световното музикално изкуство. Расово
чистите образи, подчертаният национален колорит си остават и днес един пътеводител на нашата борба за Свобода и
Съвършенство. Въплатените в творбите на Вагнер вечни естетически норми са
Огънят, който гори в сърцата ни – Стремеж и Копнеж на Българските Национални днес.
Вагнер, с целия си божествен талант, с
великия си космически зов към Арийския
свят, е неподражаемо събран в грандиозното расово произведение “Пръстенът на
Нибелунгите”. Тази музика е самата
същност на Арийската Раса, тя вдъхновява Великите към Саможертва. Музиката на Вагнер допринася за проявление на висшите
нравствени сили, изкарва от най-дълбоките далнини на арийската душа пламъкът на
Хероизма. Именно с този Вагнеров плам воините от СС титанически се сражаваха с
многолюдни, мултирасови врази в защита на Европейската култура и Арийството
като цяло. След Вагнер и подвигът на германците през войните, този народ днес
може да живее със самочувствието и спокойството на един допринесъл най-много за
Бялата Раса.
Сам Вагнер споделя:”Тогава в душата ми
се изгради един свят от образи така близки, релефни и сродни, че дори чувствах
техните думи и гласове. Особено нашите древни и страшни богове са толкова живи
и истински, че човек като че ли ги чува и днес”. Колко различни са
юдеохристиянските полуживи пустинници, изпити и жълти, в които няма ни капка
живот, ни капка страст....
Облягайки се и задълбочено изучавайки
древния арийски епос и легенди, Вагнер
все повече и повече се опива от величието на древни Херои, Богове и Богини,
митични държави, царства и господарства.Така го завладява непреодолимото
желание да създаде една Хероическа опера.... И когато приключва Тетралогията,
върху последната страница на партитурата той написва: ”Аз няма да кажа нищо повече!”.
Чуждорасовите персонажи,
представени от джуджето Алберих и брат му Миме(особено последния!) със своето
мънкане, каканижене, бърборене са една тънка подигравка на автора с музикалното
бездарие на чифутите и опитите им да представят безродното, безобразното като
гениално. Както в по-късно време безобразните цапаници на испанския евреин
Пикасо, нехармоничният негърски джаз и тем подобни чуждорасови идиотщини биват
представяни като висша степен, като образци на световно изкуство. Изкуство,
няма що!
Въпреки всевъзможните обструкции на
еврейството, днес сме на път да развенчаем мита за “великите евреи”. Днес
натискът на един безроден, безскрупулен, жесток народ върху културата на Европа
е огромен. Тяхната цел е унищожаването на културата ни, активизирайки на първо
време егоистическите и скотски пориви, превръщайки човека в икономическо
животно. Не забравяйте никога, че българското масонство се състои от същества,
които сами са пожелали да бъдат на четири крака. Но влекат след себе си и
целият ни народ. Да не забравяме и приказките на Алън Дълес, директорът на
ЦРУ:”Ние ще хвърлим всичко, което имаме, с което разполагаме, всичкото злато,
цялата материална мощ за разбъркване и оглупяване на хората”. Начинът им е един
– унищожаване на националните култури. На българските учени кратуни трябва да
им стане веднъж завинаги ясно, защо Владимир Димитров- Майстора е най-великият.
Защо? Защото той рисува и представя добрите, расово чистите българи. Неговите
картини са апотеоз на белия, расово чистия, нравствено издигнат човек. Днешните
безобразни и душевно уродливи рисувачи трябва да си вземат поука и да престанат
с чуждорасовото, антибългарско внушение – “изкуството за самото изкуство”. Та
това е заговор срещу българската същност и самобитност, в услуга на юдейските
бандити, една космополитическа позиция, наречена “еврейски художествен вкус”.
Има обаче едно творчество, творчество,
идещо от дълбините на народната общност, генериращо и изразяващо естетическите
норми и образци на същата тази общност. Малцина са избраните от Боговете, на
които е писано да пресъздават за възхвала и възпитание Хероизма на нашата
Раса....
Разбитият на парчета меч Нотунг от Бог Один
трябва да бъде изкован наново, но това не е по силите на занаятчията Миме. Този
меч носи цялата духовна система на Арийците и може да бъде изкован само и
единствено от силен воин – защитник на своя Народ и Раса. Това е прекрасният
Зигфрид, расово превъзхождащ натрапника и подлеца, който по-после е изхвърлен
от Европа. Европа е нашата майка, лоното, където духовно силните – природни,
тайни, подмолни, ехтологически течения и окултна енергия, в най-скоро време ще
пометат нашите поробители.
Именно от тези енергии е черпил Вдъхновение
и Сила Рихард Вагнер, за да води борбата за расова чистота и величие.
Проклятието на Алберих-джуджето прилича на
черна магия. Най-вероятно това е искал да ни каже германския гений - “Чуждорасовото е винаги зло!”. Потомъкът
на Алберих и той като баща си е подъл и лъжлив, служи си с черна магия и
подобие на отровителство ( а ние добре знаем кои са майстори на
отровителството!). Той убива подло и в гръб красивия Зигфрид само и само да се
домогне до господство над света(нов световен ред), но природата, наша
закрилница, го помита, прогонва го, взима му лошата сила и над света настъпва
мир и спокойствие.
По гениален начин Рихард Вагнер ни показва
пътя, по който трябва да извоюваме своята свобода. Кладата, погълнала Зигфрид е
онзи животопречистващ огън, който е и наш пътеуказател към Хероизма и Валхала.
Цялото творчество на Вагнер ни насочва към
едно вътрешнодушевно състояние като мотив на верността, изкуплението, обичта и
саможертвата.
Да, нито златото, нито властта, дават
щастие. Ариецът освен материално добруване има стремеж към духовно възвисяване.
Рихард Вагнер е вечният духовен стремеж на
Арийската Раса !
Мико Вълчев
тел.0631 31391
20. Априлий 115 (2003)